Джамии в България,превърнати в църкви
В "ГЯУРДЖАМИСИ",село Узунджово-Хасковско
може да се види оригинален арабски надпис,който гласи:
" ... Височайши /благословени/,
Комуто сме задължени /комуто се подчиняваме/,
Щастливи защитнико.
Нека благодетелният /доброжелателният,добрият/ съветник
Да бъде указващ пътя.
Сърцето търси ненадейно Създателя /Твореца,Бога/."
Джамията в село Узунджово,Хасковско е наречена "ГЯУРДЖАМИСИ" и първоначално строежът и се приписва на Коджа Мимар Синан от родопското село Широка Лъка.Коджа Мимар Синан е известен архитект и строител в Османската империя,изключително добре запознат с постиженията на гръко - римската архитектура.Смята се,че е направил 334 строежа от Дамаск до Будапеща.Една от най-ранните му творби е "Черната джамия" в София,строена през 1526 год.,
в наше време е преустроена в християнския храм "Св.Седмочисленици".
От намерените документи се разбира,чее Коджа Мимар Синан е починал около 1578 или 1588 год.Строителството на храма като джамия,се отнася приблизително към периода 1593 - 1595 год.,следователно той не може да е строителят му.Направените проучвания свързват строителството по-скоро с негов ученик,условно наречен майстор Лалю,заради многото изрисувани лалаета в различни места на храма.И ислямската култура лалето е символ на Аллах и чрез него художниците изразяват обичта си към Всевишния.Както е известно,творците през този период запазват своята анонимност,за да не се възгордеят и да проявят суета,написвайки името си под творбите.Затова лалето се превръща в своебразен подпис на незвестния строител.На куполът на джамията,освен полумесец и звезда,е имало и разцъфнало,тичинките на което се преплитали в кръстен знак.През 1906 год.,когато джамията е превърната в църква,тази масивна конструкция от позлатена мед е свалена и в момента се намира в музея в град Хасково.При реставрацията между двата прозореца се забелязва изпъкналият релеф на две лалета,направени едно над друго.Върху мраморната рамка на сводестия прозорец вътре в самия храм има два стръка лалета,отново едно над друго.От двете страни на югозападната ниша е нарисувана една роза,а на северозападната има три цветя.В орнаментиката на едно от тях,след по-добро вглеждане се забелязва шестоъгълна звезда (символ на евреите),чийто листенца са пронизани от шест лъча.по един иносказателен начин храмът съвместява в себе си символите на трите основни религии,за да ни припомня че вярата винаги е е дна,но се проявява чрез различни изразни средства.
може да се види оригинален арабски надпис,който гласи:
" ... Височайши /благословени/,
Комуто сме задължени /комуто се подчиняваме/,
Щастливи защитнико.
Нека благодетелният /доброжелателният,добрият/ съветник
Да бъде указващ пътя.
Сърцето търси ненадейно Създателя /Твореца,Бога/."
Джамията в село Узунджово,Хасковско е наречена "ГЯУРДЖАМИСИ" и първоначално строежът и се приписва на Коджа Мимар Синан от родопското село Широка Лъка.Коджа Мимар Синан е известен архитект и строител в Османската империя,изключително добре запознат с постиженията на гръко - римската архитектура.Смята се,че е направил 334 строежа от Дамаск до Будапеща.Една от най-ранните му творби е "Черната джамия" в София,строена през 1526 год.,
в наше време е преустроена в християнския храм "Св.Седмочисленици".
От намерените документи се разбира,чее Коджа Мимар Синан е починал около 1578 или 1588 год.Строителството на храма като джамия,се отнася приблизително към периода 1593 - 1595 год.,следователно той не може да е строителят му.Направените проучвания свързват строителството по-скоро с негов ученик,условно наречен майстор Лалю,заради многото изрисувани лалаета в различни места на храма.И ислямската култура лалето е символ на Аллах и чрез него художниците изразяват обичта си към Всевишния.Както е известно,творците през този период запазват своята анонимност,за да не се възгордеят и да проявят суета,написвайки името си под творбите.Затова лалето се превръща в своебразен подпис на незвестния строител.На куполът на джамията,освен полумесец и звезда,е имало и разцъфнало,тичинките на което се преплитали в кръстен знак.През 1906 год.,когато джамията е превърната в църква,тази масивна конструкция от позлатена мед е свалена и в момента се намира в музея в град Хасково.При реставрацията между двата прозореца се забелязва изпъкналият релеф на две лалета,направени едно над друго.Върху мраморната рамка на сводестия прозорец вътре в самия храм има два стръка лалета,отново едно над друго.От двете страни на югозападната ниша е нарисувана една роза,а на северозападната има три цветя.В орнаментиката на едно от тях,след по-добро вглеждане се забелязва шестоъгълна звезда (символ на евреите),чийто листенца са пронизани от шест лъча.по един иносказателен начин храмът съвместява в себе си символите на трите основни религии,за да ни припомня че вярата винаги е е дна,но се проявява чрез различни изразни средства.
Буюк джамия (понякога Бююк джамия, на турски: Büyük Camii, в превод Голяма джамия) е бивш мюсюлмански храм в българската столица София.
Първото ѝ име според писмени сведение е Коджа Махмуд паша джамия или Джамията на великия Махмуд паша. Строежът на храма е започнат от великия везир Махмуд паша в 1451 и завършен 20 години след смъртта му в 1494 година.
Около джамията е имало и други сгради: хан, медресе, водохранилище и чешма. Махалата около джамията носи нейното име, а до Освобождението улица „Леге“ се нарича Буюк джамиси сокаги.
По време на Руско-турската война (1877-1878) джамията е превърната в болница. По-късно е библиотека, музей и печатница,
а от 1892 година в нея се помещава Националният археологически институт с музей.
Първото ѝ име според писмени сведение е Коджа Махмуд паша джамия или Джамията на великия Махмуд паша. Строежът на храма е започнат от великия везир Махмуд паша в 1451 и завършен 20 години след смъртта му в 1494 година.
Около джамията е имало и други сгради: хан, медресе, водохранилище и чешма. Махалата около джамията носи нейното име, а до Освобождението улица „Леге“ се нарича Буюк джамиси сокаги.
По време на Руско-турската война (1877-1878) джамията е превърната в болница. По-късно е библиотека, музей и печатница,
а от 1892 година в нея се помещава Националният археологически институт с музей.
История Сградата е построена през 1528 година като джамия по заповед на султан Сюлейман Великолепни върху имот на Рилския манастир с метох. При разкопки през 1901 година са открити останки от стар християнски храм от V-VI век и още по-старо светилище на Асклепий. Джамията е кръстена Коджа дервиш Мехмед паша на името на великия везир Соколлу Мехмед паша. Смята се, че архитект на джамията е прочутият Синан (архитектът на Сюлейман джамия в Константинопол), но сигурни доказателства за това няма. Храмът става известен с името Черната джамия, заради тъмния гранит, от който е направено минарето му. При земетресение през XIX век минарето на джамията пада и тя е изоставена. След Освобождението на България през 1878 година сградата е превърната във военен склад, а по-късно в затвор. Между 1901 и 1903 година сградата е преустроена в църква, която е осветена на 27 юли 1903. При преустройството са съборени минарето от черен гранит и медресето, намиращо се на мястото на днешната градинка пред църквата и са достроени ъгловите куполи, камбанарията и нартекса. Проектът за преустройството е на архитектите Йордан Миланов и Петко Момчилов. Иконостасът в църквата е дело на дебърски майстори от рода Филипови.
„Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в столицата София,
разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6 септември“ и „Генерал Паренсов“.
Авторски снимки:Джамията Коджа дервиш Мехмед паша (Черната джамия),град София - 2010 г. (сега „Свети Седмочисленици“) ! )))
„Свети Седмочисленици“ е българска православна църква в столицата София,
разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6 септември“ и „Генерал Паренсов“.
Авторски снимки:Джамията Коджа дервиш Мехмед паша (Черната джамия),град София - 2010 г. (сега „Свети Седмочисленици“) ! )))