Проф. Кръстьо Манчев: Не е имало турско робство !
Проф. Кръстьо Манчев: Баташкото клане е било практически невъзможно.Не е имало турско робство !
>> 14 ноември 2009, събота
Проф. Кръстьо Манчев: Баташкото клане е било практически невъзможно.Не е имало турско робство !
Ноември 2009
Иван Атанасов
Проф. Кръстьо Манчев.
Професор Кръстьо Манчев е роден на 27 септември 1926 година в село Верзар, Царибродско, Западни покрайнини. Завършва история в СУ. Специализирал е в ГДР и СССР. Научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Избягал през 1949 година в България, години наред е работил в Димитровград като бригадир, бил убеден комунист и антититовист. След това учителства в Симеоновград. Там проф. Кръстьо Манчев представи най-новата си книга “Кървавият край на Югославия” миналата седмица. На Балканите величието винаги се е измервало с територии - колкото повече имаш, толкова си по-велик, казва той. Напротив - колкото по-образован, работещ, знаещ и можещ е един народ, колкото по-уредена ти е държавата, тогава си наистина велик.
- Одобрявате ли назначения министър на българите в чужбина?
- Една политика, която и да е, трябва да приеме съществуващите реалности, не може да е успешна в разрез със съществуващите реалности. Македония е съществуваща реалност. И там, в тая Македония, може да има някой, който иска да е българин. Но мнозинството са македонци, така казват, или поне това е, което аз знам. Тази е реалността и тя трябва да се приеме. Аз лично, ако ме питате, не одобрявам да има министър за българите извън България. Абе, я си представете, че Турция си назначи министър за турците в България. Как ще изглежда това - някой техен министър да се занимава с тях? Така изглежда в Македония Божидар сега.
- Той определено ги дразни. Беше обявил награда, ако се намерят сериозни доказателства за съществуването на македонска нация.
- За каква македонска нация да се намерят документи? Ами тях ги има! Аз и на него му казах: През 1903 г. има един Кръстьо Мисирков, който е издал книга “За македонските работи”. Ама тя е издадена в София и там се твърди, че българи, сърби такива-онакива няма, ние сме от едно дъно. Има един голям сръбски учен, казва се Стоян Новакович, още в края на XIX век е казал това. Те не са нито сърби, нито българи. Тази теза за македонизма е малко в услуга на Сърбия тогава. Сега тя не е актуална, защото македонизмът е антисръбски. Това ние трябва да схванем доста добре. Той не е просръбски, нито е пробългарски, той си е македонски национализъм. Това е македонизма. И
Стоян Новакович е казал още тогава - те не са нито българи, нито сърби, те са си отделно нещо. Ние обаче ще поддържаме това твърдение, защото това ще ги отдели от България и ще помогне Македония да стане част от Сърбия. Аз не виждам никаква друга перспектива освен ние да признаем това и да работим в тая посока, а не обратно.
Какъв е този случай сега със Спаска Митрева? Мъж и жена се скарали, развели се, имат дете. Има някакъв съд, който се занимава с това кой прав, кой крив. На българската държава ли е работа да се занимава с това? Да решава техните съдби. И тя е права, защото се е обявила за българка. А защо тя се е обявила за българка? Ами защото знае, че българската държава ще застане зад нея. Така го виждам аз. И се ангажираха на високо ниво… Даже и министър-председателят имаше изявления. И освен това със сигурност знам, че някои хора там искат български паспорти от егоистични съображения, за да дойдат тук в България, защото сме член на ЕС, а не защото чак толкова са българи.
- Тяхната политика не е ли малко така инфантилна. Те са най малката нация на Балканския полуостров, а като че ли имат най-много претенции?
- Не мога да кажа, че имат най-много претенции. Те са в тежка ситуация. Гърция не ги иска, ние имаме претенции, макар че ги прикриваме, Албания е оттатък - една трета от македонците са албанци. Тя може да няма претенции, но населението е албанско и имаше искане това население да бъде в съюз с албанците и да правят обща държава. Освен това е сиромашка страна. Това е, което аз от разстояние мога да кажа и виждам.
- Или в Австралия техен министър имал националистически изказвания, а президентът Първанов каза, че подкрепата ни за Македония няма да бъде безусловна.
- Ами, ако така е казал, това не е добре. Какво искаме да правим тогава? Да я капсулираме ли? Тогава тя винаги ще бъде против нас. Аз това не го приемам. Как така може да говори? Не го приемам! Вижте какво, държавната политика се прави също от хората. Те могат да правят и глупости. Но ние никога не сме били гражданско общество, което да заеме позиция. Да каже стоп, тука не сте прави и да ги свали, да смени политиката. Ние винаги сме вървели подир управниците си.
- Моделът на ЕС - това ли е бъдещето, както казахте “пъстрото общество”?
- То не може да се промени. Ние имаме близо два милиона небългари. Какво да правим с тях, да ги избием ли? Ние трябва да ги интегрираме. Никаква друга политика не е възможна. А какво значи да ги интегрираме? Първо трябва да се започне от образованието, защото те, за да са интегрирани, трябва да са образовани, да могат да работят, да влязат в това общество. Ами като искаме да ги направим като болшинството от народа, ние трябва да им дадем път. Аз да ви питам сега? Имали в България турчин генерал?
- Не.
- Е, защо? Те са една десета от населението. Защо от Освобождението досега да не се е излъчил един турчин за генерал?
- Може би нямат способни…, не знам…
- Айде, бе! Аз до известна степен съм специалист и по Австро-Унгария. И съм написал и в книгите за историите на Балканските народи за тая част на Балканите, която е била под тази империя. Отлично знам, че една голяма част от ръководния състав на Австроунгарската армия са били сърби, в това число и от Босна, и от Хърватия.
- Вие казахте, че когато империята се разпада, тогава се раждат нациите?
- Не, те са се родили преди това, в рамките на империята са се родили нациите, където всяка иска да има държава. И почват да делят наследството. Затова и се разпада Османската империя. Националната тема е, която ги разбива. Те са империи, които господстват едни над други. В Османската империя има дискриминация - мюсюлмани над немюсюлмани. Тия империи затова нямат бъдеще - защото се основават на господство. Защо се разпадна съветската империя - пак по тая причина. Югославия - също. Сърбите, мнозинство от населението, заели командни позиции и искат да ги развият, а пък другите въстават и те се разпадат. Образуват се нови държави и те се пръскат.
Не може да се разделя така - тука сме ние, а нататък сте вие. Няма такова нещо. Ето моя царибродски край. Там, където е сторена берлинската граница (по Берлинския конгрес от 1878 г. - б. р.), ги е направила сърби. Преди това никой не е викал: аз сам такъв, аз онакъв. Те са еднакви хора, и езикът им е еднакъв, и вярата им също, обаче границата, пропагандата ги кара след време да са сърби. Отсам границата пък са българи.
Има едно село там, което и сега съществува, казва се Планиница и берлинската граница е сложена по средата му. Половината в Сърбия - половината в България. И тая част, която е с България, се нарича Българска планиница и сега, а другата се нарича Сръбска планиница. Има анекдот, дали е вярно това не знам, но двама братя, единият останал в българската част, а другият - в сръбската, се скарали в някаква нива и се псували на майка. Единият псувал: Майка ти българска, а другият: Майка ти сръбска. Това са грешките на историята, това са куриозите на историята.
И сега има много хора-дилетанти и казват: Ниш е български. Ама може да има десетина хиляда българи, ама това е сто и отгоре хиляден град. Може ли заради това да е български, а тия десетина хиляди са от Западните покрайнини, които живеят и работят, там са намерили работа, препитание. Това са царибродчани, босилградчани.
- Вие казахте, че историята все още не е наука. Вече не се ли е изчистила?
- Не.
- Неотдавна имаше скандал с преоценка на обстоятелствата около Баташкото клане. Там се намесиха пак най-отговорни фактори - президентът. Признак на слабост ли е, когато някой иска да погледне по друг начин историята?
- Вижте - национализмът е страхотна въдица, понеже властта се взима и губи чрез тези избори. Трябва да имаш привърженици, които да гласуват за тебе. Ако аз с тия приказки, които тука изприказвах, изляза на изборите, кой ще гласува за мене?
- Никой!
- Виждате ли, а ако развея патриотарско знаме - всички ще ме подкрепят. Ето това е. Тези хора бяха изкуствоведи, те казваха и показваха, че картината която е създадена за Баташкото клане, е сътворена десетина или дванайсет години след събитието. И това нещо там е инсценирано, направил го е тоя, който е правил картината. Той е довел хора да се инсценира случката. И след това ние сме възприели тази картина като исторически извор, а тя е художествено произведение. Това искаха да ни кажат хората. А се явиха тука политици и имаше заплахи, че ще я убиват тази жена.
- Дошли от друго село и са ги избили нали. Барутин ли е бил човекът?
- Барутин е селото, а Барутанлията е този, който е избивал. Това са помаци. А освен това събитията са пресъздадени по Макгахан, един американец, който е дошъл тук да описва и просто е преувеличил. Вие това можете да го напишете или не, аз го приказвам ще го кажа и на вас - защо тия батачани са били в църквата? Ами в гората нагоре да бяха побегнали. Задавал ли си е тоя въпрос българинът - защо се крият в църква? Защо четата на поп Харитон се крие в Дряновския манастир? Ами да хванат гората. Това е първият въпрос. Вторият въпрос – изклани били 5000 души на дръвник. Колко време трябва да се извърши това нещо? Пет хиляди души да бъдат заклани, главите им да бъдат махнати, следващия, следващия… Той най-малко една седмица трябва да трае. Това е практически невъзможно. И трети въпрос. Колко е голяма тая църква. Били ли сте там? Колко да е голяма - ами да събере, да събере двеста, триста души, как пет хиляди? Тия въпроси българинът задал ли си е? Ами не ги е задал, защото няма кой да му ги каже, и ако някой като мене му ги зададе, ще отиде в затвора. Или няма да може да разчита на никаква кариера. Аз не искам това, вече съм пенсионер, не ме интересува. Само ако ми вземат пенсията ще ме разсипят. Но не вярвам да стигне дотам. Като заключение сега ще кажа. В османската империя е имало религиозна толерантност. Още 1354 година, когато са взели Цариград султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир - министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала през цялото време.
- През турско робство ли?
- Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало.
- Хората са имали имоти, нали?
- Имали сме богати хора, имали сме училище, имали сме всичко. А Стефан Цанев написа “Българските хроники” и как ги написал, в сума ти страници, какви сме били роби. Роби, та роби! Ама Османската империя е космополитна държава и роби не е имало, като производително население. Никой на никого не е бил собственост.
Ние имаме цяла колония в Цариград, в Измир.
- Вие не ми отговорихте на въпроса, защо българите в Батак са потърсили закрила в църквата?
- Ами заради тая толерантност. В Османската империя не е било допустимо мюсюлманин да влиза в християнска църква. Това е. И Копривщица е имала някакво самоуправление. Там турчин не е можел така свободно да ходи. А има предание, че в Неготин - сръбски град - турчин не е можел да мине през града с подкован кон. Защото тропа и безпокои хората.
Снимка: авторът
Ние тази империя сме я възприели според пропагандата, която са развили нашите възрожденци. Тогава те са искали да направят държава и затова развиват такава антитурска пропаганда, а ние сме взели това за чиста монета. Трябва да я очистим тази работа сега. И да кажем за Османската империя това, което е. И има френски съчинения на тема Османска империя и от други от световно известни автори.
- Всъщност нашите представи за този период са на двеста години?
- Преди двеста години, както са ги оформили възрожденците, ние все още стоим на това. Има “История на Балканите” написана от Жорж Кастелан, преведена е на български език. Той горе-долу е разказал какво е тая империя. Имало ли е турско иго, тук не става дума за робство. Ние трябва да си очистим представите за това нещо и може да се попитаме и за това. Ами защо ние 500 години сме били там, като сме толкова ербап? Защо сърбите седемдесет години по-рано от нас въстават? Защо гърците по-рано от нас си правят държава. Защо ние сме последни, или предпоследни преди албанците. Аз в “История на балканските народи”, том I, съм го разгледал тази въпрос и съм му дал някакъв отговор.
- Преди известно време се прокрадна една идея учени от всички държави да напишат обща история на балканските народи?
- Това е идея. Много добра идея. Обаче национализмът пречи да стане това.
- Има ли такъв прецедент в света?
- Не съм чул за такъв. Но гледайте, нашата история е написана от национални позиции, ама гръцката и тя е от национални, и сръбската. Те се пресичат една в друга. Това, което е за нас е истина, за сърбите не е. И обратно. Ще кажа конкретен пример - 1916 година ние завоювахме Моравието. Влиза там българска войска, прави се българска администрация, преименуват хората, правят ги българи, училищата правят български, арестуват хора, препращат ги насам-натам, мобилизират сърбите, издава се вестник “Моравски глас”. Има историци, които пишат какви големи българи са тия моравци. А те въстават, има голямо въстание срещу нас и ние трябва да го напишем в учебниците най-сетне. Да знае българският народ какво е било. И това се повтаря 1941, 1942 година пак още веднъж. И сега пак някой ми пише за моравските българи, иска още веднъж да ходим там. Ами не ни ли стига два пъти? Много често в нашата история няма македонци, те са българи, защото през 1941 година ни посрещнали не знам как си. И никой не е написал как през 1944 година са ни изпратили. Ама и това трябва да се напише.
- А как са ни изпратили там?
- Как, гледали сме като… И с това посрещане. Ами ние 41-а година как посрещаме Хитлер? После 43-а година как плачем за цар Борис - аз съм свидетел на това. После 44-а година как посрещаме руснаците, после 46-а година как посрещаме Тито, 48-а година как го ругаем, после 49-а година как крещим на площадите “Смърт на Трайчо Костов”. Това за какво е доказателство, че хората са манипулирани, че вървят като стадо.
Bg History
Проф. Кръстьо Манчев: Баташкото клане е било практически невъзможно.Не е имало турско робство !
>> 14 ноември 2009, събота
Проф. Кръстьо Манчев: Баташкото клане е било практически невъзможно.Не е имало турско робство !
Ноември 2009
Иван Атанасов
Проф. Кръстьо Манчев.
Професор Кръстьо Манчев е роден на 27 септември 1926 година в село Верзар, Царибродско, Западни покрайнини. Завършва история в СУ. Специализирал е в ГДР и СССР. Научен сътрудник в Института по балканистика при БАН. Избягал през 1949 година в България, години наред е работил в Димитровград като бригадир, бил убеден комунист и антититовист. След това учителства в Симеоновград. Там проф. Кръстьо Манчев представи най-новата си книга “Кървавият край на Югославия” миналата седмица. На Балканите величието винаги се е измервало с територии - колкото повече имаш, толкова си по-велик, казва той. Напротив - колкото по-образован, работещ, знаещ и можещ е един народ, колкото по-уредена ти е държавата, тогава си наистина велик.
- Одобрявате ли назначения министър на българите в чужбина?
- Една политика, която и да е, трябва да приеме съществуващите реалности, не може да е успешна в разрез със съществуващите реалности. Македония е съществуваща реалност. И там, в тая Македония, може да има някой, който иска да е българин. Но мнозинството са македонци, така казват, или поне това е, което аз знам. Тази е реалността и тя трябва да се приеме. Аз лично, ако ме питате, не одобрявам да има министър за българите извън България. Абе, я си представете, че Турция си назначи министър за турците в България. Как ще изглежда това - някой техен министър да се занимава с тях? Така изглежда в Македония Божидар сега.
- Той определено ги дразни. Беше обявил награда, ако се намерят сериозни доказателства за съществуването на македонска нация.
- За каква македонска нация да се намерят документи? Ами тях ги има! Аз и на него му казах: През 1903 г. има един Кръстьо Мисирков, който е издал книга “За македонските работи”. Ама тя е издадена в София и там се твърди, че българи, сърби такива-онакива няма, ние сме от едно дъно. Има един голям сръбски учен, казва се Стоян Новакович, още в края на XIX век е казал това. Те не са нито сърби, нито българи. Тази теза за македонизма е малко в услуга на Сърбия тогава. Сега тя не е актуална, защото македонизмът е антисръбски. Това ние трябва да схванем доста добре. Той не е просръбски, нито е пробългарски, той си е македонски национализъм. Това е македонизма. И
Стоян Новакович е казал още тогава - те не са нито българи, нито сърби, те са си отделно нещо. Ние обаче ще поддържаме това твърдение, защото това ще ги отдели от България и ще помогне Македония да стане част от Сърбия. Аз не виждам никаква друга перспектива освен ние да признаем това и да работим в тая посока, а не обратно.
Какъв е този случай сега със Спаска Митрева? Мъж и жена се скарали, развели се, имат дете. Има някакъв съд, който се занимава с това кой прав, кой крив. На българската държава ли е работа да се занимава с това? Да решава техните съдби. И тя е права, защото се е обявила за българка. А защо тя се е обявила за българка? Ами защото знае, че българската държава ще застане зад нея. Така го виждам аз. И се ангажираха на високо ниво… Даже и министър-председателят имаше изявления. И освен това със сигурност знам, че някои хора там искат български паспорти от егоистични съображения, за да дойдат тук в България, защото сме член на ЕС, а не защото чак толкова са българи.
- Тяхната политика не е ли малко така инфантилна. Те са най малката нация на Балканския полуостров, а като че ли имат най-много претенции?
- Не мога да кажа, че имат най-много претенции. Те са в тежка ситуация. Гърция не ги иска, ние имаме претенции, макар че ги прикриваме, Албания е оттатък - една трета от македонците са албанци. Тя може да няма претенции, но населението е албанско и имаше искане това население да бъде в съюз с албанците и да правят обща държава. Освен това е сиромашка страна. Това е, което аз от разстояние мога да кажа и виждам.
- Или в Австралия техен министър имал националистически изказвания, а президентът Първанов каза, че подкрепата ни за Македония няма да бъде безусловна.
- Ами, ако така е казал, това не е добре. Какво искаме да правим тогава? Да я капсулираме ли? Тогава тя винаги ще бъде против нас. Аз това не го приемам. Как така може да говори? Не го приемам! Вижте какво, държавната политика се прави също от хората. Те могат да правят и глупости. Но ние никога не сме били гражданско общество, което да заеме позиция. Да каже стоп, тука не сте прави и да ги свали, да смени политиката. Ние винаги сме вървели подир управниците си.
- Моделът на ЕС - това ли е бъдещето, както казахте “пъстрото общество”?
- То не може да се промени. Ние имаме близо два милиона небългари. Какво да правим с тях, да ги избием ли? Ние трябва да ги интегрираме. Никаква друга политика не е възможна. А какво значи да ги интегрираме? Първо трябва да се започне от образованието, защото те, за да са интегрирани, трябва да са образовани, да могат да работят, да влязат в това общество. Ами като искаме да ги направим като болшинството от народа, ние трябва да им дадем път. Аз да ви питам сега? Имали в България турчин генерал?
- Не.
- Е, защо? Те са една десета от населението. Защо от Освобождението досега да не се е излъчил един турчин за генерал?
- Може би нямат способни…, не знам…
- Айде, бе! Аз до известна степен съм специалист и по Австро-Унгария. И съм написал и в книгите за историите на Балканските народи за тая част на Балканите, която е била под тази империя. Отлично знам, че една голяма част от ръководния състав на Австроунгарската армия са били сърби, в това число и от Босна, и от Хърватия.
- Вие казахте, че когато империята се разпада, тогава се раждат нациите?
- Не, те са се родили преди това, в рамките на империята са се родили нациите, където всяка иска да има държава. И почват да делят наследството. Затова и се разпада Османската империя. Националната тема е, която ги разбива. Те са империи, които господстват едни над други. В Османската империя има дискриминация - мюсюлмани над немюсюлмани. Тия империи затова нямат бъдеще - защото се основават на господство. Защо се разпадна съветската империя - пак по тая причина. Югославия - също. Сърбите, мнозинство от населението, заели командни позиции и искат да ги развият, а пък другите въстават и те се разпадат. Образуват се нови държави и те се пръскат.
Не може да се разделя така - тука сме ние, а нататък сте вие. Няма такова нещо. Ето моя царибродски край. Там, където е сторена берлинската граница (по Берлинския конгрес от 1878 г. - б. р.), ги е направила сърби. Преди това никой не е викал: аз сам такъв, аз онакъв. Те са еднакви хора, и езикът им е еднакъв, и вярата им също, обаче границата, пропагандата ги кара след време да са сърби. Отсам границата пък са българи.
Има едно село там, което и сега съществува, казва се Планиница и берлинската граница е сложена по средата му. Половината в Сърбия - половината в България. И тая част, която е с България, се нарича Българска планиница и сега, а другата се нарича Сръбска планиница. Има анекдот, дали е вярно това не знам, но двама братя, единият останал в българската част, а другият - в сръбската, се скарали в някаква нива и се псували на майка. Единият псувал: Майка ти българска, а другият: Майка ти сръбска. Това са грешките на историята, това са куриозите на историята.
И сега има много хора-дилетанти и казват: Ниш е български. Ама може да има десетина хиляда българи, ама това е сто и отгоре хиляден град. Може ли заради това да е български, а тия десетина хиляди са от Западните покрайнини, които живеят и работят, там са намерили работа, препитание. Това са царибродчани, босилградчани.
- Вие казахте, че историята все още не е наука. Вече не се ли е изчистила?
- Не.
- Неотдавна имаше скандал с преоценка на обстоятелствата около Баташкото клане. Там се намесиха пак най-отговорни фактори - президентът. Признак на слабост ли е, когато някой иска да погледне по друг начин историята?
- Вижте - национализмът е страхотна въдица, понеже властта се взима и губи чрез тези избори. Трябва да имаш привърженици, които да гласуват за тебе. Ако аз с тия приказки, които тука изприказвах, изляза на изборите, кой ще гласува за мене?
- Никой!
- Виждате ли, а ако развея патриотарско знаме - всички ще ме подкрепят. Ето това е. Тези хора бяха изкуствоведи, те казваха и показваха, че картината която е създадена за Баташкото клане, е сътворена десетина или дванайсет години след събитието. И това нещо там е инсценирано, направил го е тоя, който е правил картината. Той е довел хора да се инсценира случката. И след това ние сме възприели тази картина като исторически извор, а тя е художествено произведение. Това искаха да ни кажат хората. А се явиха тука политици и имаше заплахи, че ще я убиват тази жена.
- Дошли от друго село и са ги избили нали. Барутин ли е бил човекът?
- Барутин е селото, а Барутанлията е този, който е избивал. Това са помаци. А освен това събитията са пресъздадени по Макгахан, един американец, който е дошъл тук да описва и просто е преувеличил. Вие това можете да го напишете или не, аз го приказвам ще го кажа и на вас - защо тия батачани са били в църквата? Ами в гората нагоре да бяха побегнали. Задавал ли си е тоя въпрос българинът - защо се крият в църква? Защо четата на поп Харитон се крие в Дряновския манастир? Ами да хванат гората. Това е първият въпрос. Вторият въпрос – изклани били 5000 души на дръвник. Колко време трябва да се извърши това нещо? Пет хиляди души да бъдат заклани, главите им да бъдат махнати, следващия, следващия… Той най-малко една седмица трябва да трае. Това е практически невъзможно. И трети въпрос. Колко е голяма тая църква. Били ли сте там? Колко да е голяма - ами да събере, да събере двеста, триста души, как пет хиляди? Тия въпроси българинът задал ли си е? Ами не ги е задал, защото няма кой да му ги каже, и ако някой като мене му ги зададе, ще отиде в затвора. Или няма да може да разчита на никаква кариера. Аз не искам това, вече съм пенсионер, не ме интересува. Само ако ми вземат пенсията ще ме разсипят. Но не вярвам да стигне дотам. Като заключение сега ще кажа. В османската империя е имало религиозна толерантност. Още 1354 година, когато са взели Цариград султанът е повикал патриарха и му е предоставил патриаршията. Патриархът в Османската империя е имал ранг на везир - министър. Имало и обесени патриарси, но тази институция е съществувала през цялото време.
- През турско робство ли?
- Не го наричам турско робство. Знаете ли какво е робство? Роб е този, който е собственост на някого, когато нямате собственост. Ако аз съм ваш роб, трябва вие да сте мой собственик. В османската империя такова нещо не е имало.
- Хората са имали имоти, нали?
- Имали сме богати хора, имали сме училище, имали сме всичко. А Стефан Цанев написа “Българските хроники” и как ги написал, в сума ти страници, какви сме били роби. Роби, та роби! Ама Османската империя е космополитна държава и роби не е имало, като производително население. Никой на никого не е бил собственост.
Ние имаме цяла колония в Цариград, в Измир.
- Вие не ми отговорихте на въпроса, защо българите в Батак са потърсили закрила в църквата?
- Ами заради тая толерантност. В Османската империя не е било допустимо мюсюлманин да влиза в християнска църква. Това е. И Копривщица е имала някакво самоуправление. Там турчин не е можел така свободно да ходи. А има предание, че в Неготин - сръбски град - турчин не е можел да мине през града с подкован кон. Защото тропа и безпокои хората.
Снимка: авторът
Ние тази империя сме я възприели според пропагандата, която са развили нашите възрожденци. Тогава те са искали да направят държава и затова развиват такава антитурска пропаганда, а ние сме взели това за чиста монета. Трябва да я очистим тази работа сега. И да кажем за Османската империя това, което е. И има френски съчинения на тема Османска империя и от други от световно известни автори.
- Всъщност нашите представи за този период са на двеста години?
- Преди двеста години, както са ги оформили възрожденците, ние все още стоим на това. Има “История на Балканите” написана от Жорж Кастелан, преведена е на български език. Той горе-долу е разказал какво е тая империя. Имало ли е турско иго, тук не става дума за робство. Ние трябва да си очистим представите за това нещо и може да се попитаме и за това. Ами защо ние 500 години сме били там, като сме толкова ербап? Защо сърбите седемдесет години по-рано от нас въстават? Защо гърците по-рано от нас си правят държава. Защо ние сме последни, или предпоследни преди албанците. Аз в “История на балканските народи”, том I, съм го разгледал тази въпрос и съм му дал някакъв отговор.
- Преди известно време се прокрадна една идея учени от всички държави да напишат обща история на балканските народи?
- Това е идея. Много добра идея. Обаче национализмът пречи да стане това.
- Има ли такъв прецедент в света?
- Не съм чул за такъв. Но гледайте, нашата история е написана от национални позиции, ама гръцката и тя е от национални, и сръбската. Те се пресичат една в друга. Това, което е за нас е истина, за сърбите не е. И обратно. Ще кажа конкретен пример - 1916 година ние завоювахме Моравието. Влиза там българска войска, прави се българска администрация, преименуват хората, правят ги българи, училищата правят български, арестуват хора, препращат ги насам-натам, мобилизират сърбите, издава се вестник “Моравски глас”. Има историци, които пишат какви големи българи са тия моравци. А те въстават, има голямо въстание срещу нас и ние трябва да го напишем в учебниците най-сетне. Да знае българският народ какво е било. И това се повтаря 1941, 1942 година пак още веднъж. И сега пак някой ми пише за моравските българи, иска още веднъж да ходим там. Ами не ни ли стига два пъти? Много често в нашата история няма македонци, те са българи, защото през 1941 година ни посрещнали не знам как си. И никой не е написал как през 1944 година са ни изпратили. Ама и това трябва да се напише.
- А как са ни изпратили там?
- Как, гледали сме като… И с това посрещане. Ами ние 41-а година как посрещаме Хитлер? После 43-а година как плачем за цар Борис - аз съм свидетел на това. После 44-а година как посрещаме руснаците, после 46-а година как посрещаме Тито, 48-а година как го ругаем, после 49-а година как крещим на площадите “Смърт на Трайчо Костов”. Това за какво е доказателство, че хората са манипулирани, че вървят като стадо.
Bg History
Не е имало турско робство !
:::
Турското робство–неправилните понятия !
Калин Димитров
Нека разгледаме понятието “турско робство”.
Дали това е турско?
Не, не е.
Защото тогава не е имало Република Турция, а – Османска империя.
Дали е робство?
Не, не е.
Защото робството е социално-икономическа система, при която на определена личност - наречена роб - се отнема личната свобода и му се налага принудителен труд. Робът се третира като стока и собственост на неговия притежател – това е дефиницията на термина в wikipedia.
Той няма право на земя, къща, образование, лични вещи и прочие. А българите по онова време са имали право да притежават собственост – земи, къщи и т.н. Имали сме собствени училища, църкви, манастири – тоест имали сме изява на духа и духовно развитие.
Да, имало е погроми, палежи, разрушения, но въпреки всичко българите сме оцелели благодарение на съзидателни дух, който е останал непреклонен през тези мрачни години от българската история.
Всичко това показва, че българите НЕ сме били роби на никой народ и държава.
P.S. Интересно как ли ще преглътне някой “Атака” – активист тази еретична, според тях теза.
17.01.2008
:::
Турското робство–неправилните понятия !
Калин Димитров
Нека разгледаме понятието “турско робство”.
Дали това е турско?
Не, не е.
Защото тогава не е имало Република Турция, а – Османска империя.
Дали е робство?
Не, не е.
Защото робството е социално-икономическа система, при която на определена личност - наречена роб - се отнема личната свобода и му се налага принудителен труд. Робът се третира като стока и собственост на неговия притежател – това е дефиницията на термина в wikipedia.
Той няма право на земя, къща, образование, лични вещи и прочие. А българите по онова време са имали право да притежават собственост – земи, къщи и т.н. Имали сме собствени училища, църкви, манастири – тоест имали сме изява на духа и духовно развитие.
Да, имало е погроми, палежи, разрушения, но въпреки всичко българите сме оцелели благодарение на съзидателни дух, който е останал непреклонен през тези мрачни години от българската история.
Всичко това показва, че българите НЕ сме били роби на никой народ и държава.
P.S. Интересно как ли ще преглътне някой “Атака” – активист тази еретична, според тях теза.
17.01.2008
„Ватан”: твърденията за геноцид в Батак по време на българското въстание от 1876 година са неоснователни !
„Ватан”: Българите скочиха срещу твърдения на австрийски историк !
30 ноември 2009
София/Анкара. Националистите и расистите в България реагираха срещу твърдението на австрийския историк Улф Брунбауер, че твърденията за геноцид в Батак по време на българското въстание от 1876 година са неоснователни, пише турският вестник „Ватан”. На лекция, която изнесе в София, историкът от Източноевропейският институт в Берлин каза, че онова, което се пише в историческите книги в България за състоянието на българите под османско управление не отговаря на истината. Австрийският историк, който проучва събитията в Батак отпреди 131 години, които са известни като „баташко клане”, стига до извода, че „твърденията за баташко клане са измислени”. Крайните националисти в България реагираха остро срещу това твърдение. Начело с крайнонационалистическата партия АТАКА български националисти с развети български знамена организираха протестна акция пред хотела, където се състоя лекцията. По време на лекцията към Брунбауер беше отправена бележка с искане да се извини. Реакцията му „Незнаещи националисти” обаче още повече настрои групата. По думите на австрийския историк българските историци, преувеличавайки събитията в Батак, са се опитвали да всяват вражда и ненавист между турския и българския народ, която е вдъхновила политиката на асимилация на българските власти спрямо турското малцинство през комунистическия период. В изявление във връзка със случая партия АТАКА е поискала за лицата, отричащи баташкото клане, да има от 1 до 5 години затвор или парична глоба между 5 000 и 50 000 лева. Българският премиер Бойко Борисов също беше казал, че ще подкрепят един такъв закон, ако той бъде внесен в парламента. Според твърденията на българските националисти геноцидът през 1876 година се е случил по следния начин: По време на въстанието през 1876 година град Батак е обявил независимост от османската власт. Начело с Ахмет ага 8 700 турска армия е обсадила Батак на 17 май 1876 година. След първите сблъсъци управниците на града са искали да преговарят с Ахмет ага. Той е обещал при положение, че милицията в града се обезоръжи, ще вдигне обсадата. Но след като гражданите на Батак са оставили оръжието, османските части са нападнали града и са убили 5 000 души. След това са нападнали и Пловдив и са избили 15 000 души.
фокус / Bg History
:::
Bulgarları çıldırttı !
‘Türkler size soykırım falan yapmadı, tarihiniz uydurma!’
VATAN DIŞ HABERLER
Berlin Doğu Avrupa Entitüsü’nde görevli Avusturyalı tarihçi Ulf Brunbauer, Sofya’da verdiği konferansta, “Osmanlı yönetimi altındaki Bulgaristan’ın tarih kitaplarında yazan hali uydurmadır. Bulgar isyanı sırasında Batak’ta soykırım olduğu iddiaları da asılsızdır” deyince Bulgar ırkçılar çıldırdı.
Bulgaristan’ın Osmanlı egemenliğinde bulunduğu sıralarda ülkenin Batak köyünde, 131 yıl önce yaşanan ve “Batak Katliamı” olarak adlandırılan olayı inceleyen Avusturyalı tarih profesörünün “soykırım iddiası tam bir uydurma” sonucuna varması ülkedeki aşırı milliyetçileri çıldırttı. Berlin’deki Doğu Avrupa Enstitüsü üyesi tarih profesörü Ulf Brunbauer Bulgar tarihçilerin, “Osmanlı yönetimine karşı 21 Nisan 1876’da başlatılan Batak isyanı sırasında, çoğu kadın ve çocuk 5000 kişinin Batak’taki Sveta Nedelya kilisesinde Osmanlılar tarafından kılıçtan geçirildiği” şeklindeki iddialarını çürüttü. Ulf Brunbauer bununla da kalmadı, “Osmanlı yönetimi altındaki Bulgaristan’ın tarih kitaplarında yazan hali uydurmadır” diyerek Bulgar tarihçilere yüklendi. Sofya’da bir konferansa katılan Avusturyalı profesörün bu görüşleri ülkedeki aşırı milliyetçileri harekete geçirdi.
“Aptal milliyetçiler”
Başını Türk karşıtı ATAKA partisinin çektiği yüzlerce kişilik grup Sofya’da konferansın yapıldığı otelin önünde Bulgar bayrakları ile eylem düzenledi. Bu sırada tarihçiye de Bulgar halkından özür dilemesini talep eden bir not iletildi. Ancak bu notu konferans sırasında alan tarihçi, “Aptal milliyetçiler” diye tepki verince grup iyice çıldırdı. Brunbauer konferansta, “Bulgaristan’ın tarihçileri Batak’taki olayları fazlasıyla abartarak, Bulgar halkı arasında Müslümanlara ve özellikle Türklere karşı nefret duyguları oluşturmaya çalışıyor. Bu da herkesin bildiği gibi Komünizm döneminde Türklere karşı uygulanmaya çalışan asimilasyon kampanyasına ilham vermiştir. Özellikle Komünizm döneminde bazı çevrelerin Bulgar-Türk ilişkilerine zarar vermek için ”hayali efsaneler“ üretip tarihsel olayları saptırdığını belirledik” diye konuştu. ATAKA partisinden yapılan açıklamada ise “Batak olayının Bulgar halkına karşı bir soykırım olduğu” öne sürülerek, “Batak katliamını reddeden kişilere 1 yıldan 5 yıla kadar hapis ve 5 bin levadan 50 bin levaya (2500-25.000 euro) kadar para cezası verilmesini” öngören bir yasa tasarısı hazırlandığı bildirildi. Bulgaristan Başbakanı Boyko Borisov da bu tür bir tasarının meclise gelmesi durumunda yasa tasrısına destek vereceklerini duyurmuştu.
Bulgarların “soykırım” iddiası nereden çıktı?
Bulgar milliyetçilerinin iddiasına göre 1876’da gerçekleşen “soykırım” şöyle oldu: Bulgar isyanı sırasında Batak kenti Osmanlı’dan bağımsızlığını ilan etti. Ahmet Ağa komutasındaki 8 bin Türk askeri 17 Mayıs 1876’da Batak’ı kuşattı. İlk çatışmalarından ardından şehir yönetimi Ahmet Ağa ile müzakere masasına oturmak istedi. Batak’taki milislerin silahsızlanması durumunda Ahmet Ağa kuşatmayı kaldırma sözü verdi. Ancak isyancılar silahlarını bırakınca Osmanlı askerleri şehre saldırdı ve sadece Batak’ta 5 bin kişiyi öldürdü. Ardından Plovdiv’e saldırıp 15 bin kişiyi de birçoğunu kellesini uçurarak öldürdü.
http://gazetevatan.com / Bg History
„Ватан”: Българите скочиха срещу твърдения на австрийски историк !
30 ноември 2009
София/Анкара. Националистите и расистите в България реагираха срещу твърдението на австрийския историк Улф Брунбауер, че твърденията за геноцид в Батак по време на българското въстание от 1876 година са неоснователни, пише турският вестник „Ватан”. На лекция, която изнесе в София, историкът от Източноевропейският институт в Берлин каза, че онова, което се пише в историческите книги в България за състоянието на българите под османско управление не отговаря на истината. Австрийският историк, който проучва събитията в Батак отпреди 131 години, които са известни като „баташко клане”, стига до извода, че „твърденията за баташко клане са измислени”. Крайните националисти в България реагираха остро срещу това твърдение. Начело с крайнонационалистическата партия АТАКА български националисти с развети български знамена организираха протестна акция пред хотела, където се състоя лекцията. По време на лекцията към Брунбауер беше отправена бележка с искане да се извини. Реакцията му „Незнаещи националисти” обаче още повече настрои групата. По думите на австрийския историк българските историци, преувеличавайки събитията в Батак, са се опитвали да всяват вражда и ненавист между турския и българския народ, която е вдъхновила политиката на асимилация на българските власти спрямо турското малцинство през комунистическия период. В изявление във връзка със случая партия АТАКА е поискала за лицата, отричащи баташкото клане, да има от 1 до 5 години затвор или парична глоба между 5 000 и 50 000 лева. Българският премиер Бойко Борисов също беше казал, че ще подкрепят един такъв закон, ако той бъде внесен в парламента. Според твърденията на българските националисти геноцидът през 1876 година се е случил по следния начин: По време на въстанието през 1876 година град Батак е обявил независимост от османската власт. Начело с Ахмет ага 8 700 турска армия е обсадила Батак на 17 май 1876 година. След първите сблъсъци управниците на града са искали да преговарят с Ахмет ага. Той е обещал при положение, че милицията в града се обезоръжи, ще вдигне обсадата. Но след като гражданите на Батак са оставили оръжието, османските части са нападнали града и са убили 5 000 души. След това са нападнали и Пловдив и са избили 15 000 души.
фокус / Bg History
:::
Bulgarları çıldırttı !
‘Türkler size soykırım falan yapmadı, tarihiniz uydurma!’
VATAN DIŞ HABERLER
Berlin Doğu Avrupa Entitüsü’nde görevli Avusturyalı tarihçi Ulf Brunbauer, Sofya’da verdiği konferansta, “Osmanlı yönetimi altındaki Bulgaristan’ın tarih kitaplarında yazan hali uydurmadır. Bulgar isyanı sırasında Batak’ta soykırım olduğu iddiaları da asılsızdır” deyince Bulgar ırkçılar çıldırdı.
Bulgaristan’ın Osmanlı egemenliğinde bulunduğu sıralarda ülkenin Batak köyünde, 131 yıl önce yaşanan ve “Batak Katliamı” olarak adlandırılan olayı inceleyen Avusturyalı tarih profesörünün “soykırım iddiası tam bir uydurma” sonucuna varması ülkedeki aşırı milliyetçileri çıldırttı. Berlin’deki Doğu Avrupa Enstitüsü üyesi tarih profesörü Ulf Brunbauer Bulgar tarihçilerin, “Osmanlı yönetimine karşı 21 Nisan 1876’da başlatılan Batak isyanı sırasında, çoğu kadın ve çocuk 5000 kişinin Batak’taki Sveta Nedelya kilisesinde Osmanlılar tarafından kılıçtan geçirildiği” şeklindeki iddialarını çürüttü. Ulf Brunbauer bununla da kalmadı, “Osmanlı yönetimi altındaki Bulgaristan’ın tarih kitaplarında yazan hali uydurmadır” diyerek Bulgar tarihçilere yüklendi. Sofya’da bir konferansa katılan Avusturyalı profesörün bu görüşleri ülkedeki aşırı milliyetçileri harekete geçirdi.
“Aptal milliyetçiler”
Başını Türk karşıtı ATAKA partisinin çektiği yüzlerce kişilik grup Sofya’da konferansın yapıldığı otelin önünde Bulgar bayrakları ile eylem düzenledi. Bu sırada tarihçiye de Bulgar halkından özür dilemesini talep eden bir not iletildi. Ancak bu notu konferans sırasında alan tarihçi, “Aptal milliyetçiler” diye tepki verince grup iyice çıldırdı. Brunbauer konferansta, “Bulgaristan’ın tarihçileri Batak’taki olayları fazlasıyla abartarak, Bulgar halkı arasında Müslümanlara ve özellikle Türklere karşı nefret duyguları oluşturmaya çalışıyor. Bu da herkesin bildiği gibi Komünizm döneminde Türklere karşı uygulanmaya çalışan asimilasyon kampanyasına ilham vermiştir. Özellikle Komünizm döneminde bazı çevrelerin Bulgar-Türk ilişkilerine zarar vermek için ”hayali efsaneler“ üretip tarihsel olayları saptırdığını belirledik” diye konuştu. ATAKA partisinden yapılan açıklamada ise “Batak olayının Bulgar halkına karşı bir soykırım olduğu” öne sürülerek, “Batak katliamını reddeden kişilere 1 yıldan 5 yıla kadar hapis ve 5 bin levadan 50 bin levaya (2500-25.000 euro) kadar para cezası verilmesini” öngören bir yasa tasarısı hazırlandığı bildirildi. Bulgaristan Başbakanı Boyko Borisov da bu tür bir tasarının meclise gelmesi durumunda yasa tasrısına destek vereceklerini duyurmuştu.
Bulgarların “soykırım” iddiası nereden çıktı?
Bulgar milliyetçilerinin iddiasına göre 1876’da gerçekleşen “soykırım” şöyle oldu: Bulgar isyanı sırasında Batak kenti Osmanlı’dan bağımsızlığını ilan etti. Ahmet Ağa komutasındaki 8 bin Türk askeri 17 Mayıs 1876’da Batak’ı kuşattı. İlk çatışmalarından ardından şehir yönetimi Ahmet Ağa ile müzakere masasına oturmak istedi. Batak’taki milislerin silahsızlanması durumunda Ahmet Ağa kuşatmayı kaldırma sözü verdi. Ancak isyancılar silahlarını bırakınca Osmanlı askerleri şehre saldırdı ve sadece Batak’ta 5 bin kişiyi öldürdü. Ardından Plovdiv’e saldırıp 15 bin kişiyi de birçoğunu kellesini uçurarak öldürdü.
http://gazetevatan.com / Bg History
Радио "Дойче веле": Какво всъщност празнува България на 3 март?
България
Санстефанските митове и българските комплекси
Какво всъщност празнува България на 3 март?
Подписаният на тази дата Санстефански договор дефакто сменя едно владичество с друго.
България спешно се нуждае от нов национален празник,
казва пред ДВ проф. Пламен Цветков.
Според проф. Пламен Цветков единственото събитие, достойно да се чества от българите на 3-ти март, е Брест-Литовският мирен договор, сключен на този ден през 1918 година. Тогава България, заедно със съюзниците си от Първата световна война - Германия, Австро-Унгария и Турция - е на страната на победителите. Този договор не носи на страната някакви териториални придобивки, но е документ, който я спасява от унищожение, тъй като е резултат от големия подвиг на българската войска в Добруджа, които отблъскват руската агресия към Цариград и проливите, и осигуряват оцеляването на българската държава.
Този факт е доста по-важен от осъществяването на националното обединение по-късно. Естествено, когато малка държава отблъсне агресията на велика сила, тя заплаща по-висока цена и тази цена в случая е непостигнатият национален идеал, който е движел няколко поколения българи в тези години, казва проф. Цветков.
Според него трябва да се прави разлика между самата война и договорът, с който тя приключва. И той не е Санстефанският, а Берлинският договор. Санстефанският договор е предварителен мирен договор, който фактически регламентира окупацията на България от Русия и е продукт на известния граф Игнатиев.
Освободителна война?
Войната от 1877-78 защитава руските интереси в региона
С руско-турската война, която според известния историк е по-правилно да се нарича войната от 1877-78 година, Русия се стреми да си осигури хинтерланда Цариград, денонсирайки по същество България. Сърбите пък искат да заграбят Нишко и Поморавието, които дотогава са били част от територията на българската екзархия. Румънците пък воюват за независимост, тъй като през този период те са били васални на Османската империя.
Несъмнено българското опълчение и четници се бият за свободата на своята родина, уточнява проф. Цветков. Целите на Русия, обаче, не са били освобождението на страната и това е обилно документирано. В договора от Сан Стефано се говори не за България, а за „балканска област” и това може да се прочете в архивите на руския окупиционен фонд. Македония можела да бъде включена в тази „балканска област” само ако България остане протекторат на Русия. Това също може да се прочете в архивите, както и това, че името на България там изобщо не фигурира!
То се появява едва в Берлинския договор, който налага международен контрол върху руската окупационна администрация, който ограничава времетраенето на руската окупация от две години на девет месеца, и който изрично задължава Русия след изтичането на 9-месечния период да изтегли всичките си войски от страната. Именно това е договорът, който дефакто полага основите на съвременната българска държава.
Смяната на османското върховенство с руско владичество, подпечатано с договора от Сан Стефано, е всичко останало, само не и освобождение,
продължава проф. Цветков. Той обръща внимание и на един важен аспект от по-новата история на страната - за комплекса на българите, че някога са били роби. Това, според него, е крайно ирационално и дори вредно за съвременните отношения на българската държава със съседите й.
Българският език на унижението
Българските комплекси остават непреодоляни от 104 години насам
Професорът-историк говори за "Санстефански комплекс" в българската история. Вече 104 години от Прокламацията на българската независимост през 1908 година на българите не им се удава да превъзмогнат своя комплекс за малоценност спрямо Османската империя и всичко турско. Това влияние може да се проследи дори и в начина, по който България реагира на някои стъпки и инициативи на съвременната турска република.
"Докато не превъзмогнем комплекса си за някакво робско минало и собственото ни антибългарско русофилство, ще изпитвам сериозни съмнения за пълноценното бъдеще на България”, казва професорът. Според него няма добро чуждо владичество, а османското върховенство с нищо не променя тази максима. Той предпочита да говори за върховенство вместо за робство, защото след учредяването на Българската екзархия България все пак има някаква автономия в рамките на империята.
Словосъчетанието „турско робство” е твърде емоционално и няма нищо общо с науката, продъжава ученият. Българите не са били роби на турците поради една проста причина - робството в Османската империя е било силно ограничено.
В много по-силна степен отколкото, да речем, в Америка до войната между Севера и Юга. В този смисъл българите до такава степен се самоунижават, че искат да се изкарат роби в миналото! Дори и „видни” съвременни български държавници говорят на този език на унижението, твърди професор Цветков.
Истината, цялата истина
Освобождение или нови окови?
Българите имаме нужда да погледнем историческата истина в очите, както навремето това е сторил в „Записки по българските въстания” възрожденецът Захари Стоянов, казва Цветков. Например
да не си затваряме очите за това, как българите са се отнасяли към мюсюлманите по време на Априлското въстание и войната от 1877-78 г., както и по-късно по време на Балканските войни.
Захари Стоянов е написал, че не турци, а българи-мюсюлмани са клали българи-християни в Батак, както и в много от 200-те селища, последвали съдбата на това паметно място.
Стоянов е писал и за чудовищния акт по време на бунта в Панагюрище, при който българин е пил от кръвта на заклан османлия.
Той пише още, че българите не биха се вдигнали срещу султана, ако Османската империя е била просветена и напредничава страна, припомня професор Цветков.
Той вижда и паралел между нелицеприятните проблеми при осмислянето на българската история от самите българи с аналогичния процес в съседна Турция, където с изключение на най-просветените умове никой не иска да признае позорния за страната Арменски геноцид. "Трябва да оставим историята да свърши това, за което е предназначена - да ни каже истината, само истината и цялата истина за миналото”, заключава професорът-историк Пламен Цветков.
Автори: Г. Папакочев, Н. Цеков; Редактор: Е. Лилов
Радио "Дойче веле" / Bg History
България
Санстефанските митове и българските комплекси
Какво всъщност празнува България на 3 март?
Подписаният на тази дата Санстефански договор дефакто сменя едно владичество с друго.
България спешно се нуждае от нов национален празник,
казва пред ДВ проф. Пламен Цветков.
Според проф. Пламен Цветков единственото събитие, достойно да се чества от българите на 3-ти март, е Брест-Литовският мирен договор, сключен на този ден през 1918 година. Тогава България, заедно със съюзниците си от Първата световна война - Германия, Австро-Унгария и Турция - е на страната на победителите. Този договор не носи на страната някакви териториални придобивки, но е документ, който я спасява от унищожение, тъй като е резултат от големия подвиг на българската войска в Добруджа, които отблъскват руската агресия към Цариград и проливите, и осигуряват оцеляването на българската държава.
Този факт е доста по-важен от осъществяването на националното обединение по-късно. Естествено, когато малка държава отблъсне агресията на велика сила, тя заплаща по-висока цена и тази цена в случая е непостигнатият национален идеал, който е движел няколко поколения българи в тези години, казва проф. Цветков.
Според него трябва да се прави разлика между самата война и договорът, с който тя приключва. И той не е Санстефанският, а Берлинският договор. Санстефанският договор е предварителен мирен договор, който фактически регламентира окупацията на България от Русия и е продукт на известния граф Игнатиев.
Освободителна война?
Войната от 1877-78 защитава руските интереси в региона
С руско-турската война, която според известния историк е по-правилно да се нарича войната от 1877-78 година, Русия се стреми да си осигури хинтерланда Цариград, денонсирайки по същество България. Сърбите пък искат да заграбят Нишко и Поморавието, които дотогава са били част от територията на българската екзархия. Румънците пък воюват за независимост, тъй като през този период те са били васални на Османската империя.
Несъмнено българското опълчение и четници се бият за свободата на своята родина, уточнява проф. Цветков. Целите на Русия, обаче, не са били освобождението на страната и това е обилно документирано. В договора от Сан Стефано се говори не за България, а за „балканска област” и това може да се прочете в архивите на руския окупиционен фонд. Македония можела да бъде включена в тази „балканска област” само ако България остане протекторат на Русия. Това също може да се прочете в архивите, както и това, че името на България там изобщо не фигурира!
То се появява едва в Берлинския договор, който налага международен контрол върху руската окупационна администрация, който ограничава времетраенето на руската окупация от две години на девет месеца, и който изрично задължава Русия след изтичането на 9-месечния период да изтегли всичките си войски от страната. Именно това е договорът, който дефакто полага основите на съвременната българска държава.
Смяната на османското върховенство с руско владичество, подпечатано с договора от Сан Стефано, е всичко останало, само не и освобождение,
продължава проф. Цветков. Той обръща внимание и на един важен аспект от по-новата история на страната - за комплекса на българите, че някога са били роби. Това, според него, е крайно ирационално и дори вредно за съвременните отношения на българската държава със съседите й.
Българският език на унижението
Българските комплекси остават непреодоляни от 104 години насам
Професорът-историк говори за "Санстефански комплекс" в българската история. Вече 104 години от Прокламацията на българската независимост през 1908 година на българите не им се удава да превъзмогнат своя комплекс за малоценност спрямо Османската империя и всичко турско. Това влияние може да се проследи дори и в начина, по който България реагира на някои стъпки и инициативи на съвременната турска република.
"Докато не превъзмогнем комплекса си за някакво робско минало и собственото ни антибългарско русофилство, ще изпитвам сериозни съмнения за пълноценното бъдеще на България”, казва професорът. Според него няма добро чуждо владичество, а османското върховенство с нищо не променя тази максима. Той предпочита да говори за върховенство вместо за робство, защото след учредяването на Българската екзархия България все пак има някаква автономия в рамките на империята.
Словосъчетанието „турско робство” е твърде емоционално и няма нищо общо с науката, продъжава ученият. Българите не са били роби на турците поради една проста причина - робството в Османската империя е било силно ограничено.
В много по-силна степен отколкото, да речем, в Америка до войната между Севера и Юга. В този смисъл българите до такава степен се самоунижават, че искат да се изкарат роби в миналото! Дори и „видни” съвременни български държавници говорят на този език на унижението, твърди професор Цветков.
Истината, цялата истина
Освобождение или нови окови?
Българите имаме нужда да погледнем историческата истина в очите, както навремето това е сторил в „Записки по българските въстания” възрожденецът Захари Стоянов, казва Цветков. Например
да не си затваряме очите за това, как българите са се отнасяли към мюсюлманите по време на Априлското въстание и войната от 1877-78 г., както и по-късно по време на Балканските войни.
Захари Стоянов е написал, че не турци, а българи-мюсюлмани са клали българи-християни в Батак, както и в много от 200-те селища, последвали съдбата на това паметно място.
Стоянов е писал и за чудовищния акт по време на бунта в Панагюрище, при който българин е пил от кръвта на заклан османлия.
Той пише още, че българите не биха се вдигнали срещу султана, ако Османската империя е била просветена и напредничава страна, припомня професор Цветков.
Той вижда и паралел между нелицеприятните проблеми при осмислянето на българската история от самите българи с аналогичния процес в съседна Турция, където с изключение на най-просветените умове никой не иска да признае позорния за страната Арменски геноцид. "Трябва да оставим историята да свърши това, за което е предназначена - да ни каже истината, само истината и цялата истина за миналото”, заключава професорът-историк Пламен Цветков.
Автори: Г. Папакочев, Н. Цеков; Редактор: Е. Лилов
Радио "Дойче веле" / Bg History
Животът в годините на българското Възраждане / Българите са живеели сравнително добре под властта на султана - българското население нараствало по-бързо от мюсюлманското, масов глад не е имало
България Животът в годините на българското Възраждане Българите са живеели сравнително добре под властта на султана - българското население нараствало по-бързо от мюсюлманското, масов глад не е имало. Двама историци поднасят още факти от годините на българското Възраждане.
Именно подобрените условия за възпроизвеждане на българите през Възраждането създават “критичната маса”, която е нужна за възстановяването на българската държавност. Това е един от изводите в ново проучване на специалиста по историческа демография проф. Щелиян Щерионов от БАН.
Демографската ситуация по българските земи през Възраждането може да бъде реконструирана благодарение на над 1 000 източника, съхранявани предимно в турските и гръцките архиви. Османската администрация води многобройни данъчни и други регистри, от които се разбира как се е възпроизвеждало и препитавало населението. Османската статистика обръща внимание само на поданиците от мъжки пол. Данните се събират главно, за да се изчисляват дължимите от главите на домакинствата данъци и за да се следи броят на донаборниците-мюсюлмани в империята. Тъкмо поради тази непълнота на статистиката доцент Пламен Митев, декан на Историческия факултет в Софийския университет, предупреждава, че картината на така описаната демографска ситуация по българските земи е изкривена. Освен това, отбелязва Митев, проучването на възрожденската демография е направено само за населението, обитавало тогава територията на днешната българската държава. А извън тази територия по онова време са живеели компактни маси българи.
Демографският бум по българските земи
Съхранената данъчна и донаборна статистика сочи, че християните (предимно българи и отчасти гърци) винаги са били абсолютно мнозинство по българските земи през Възраждането. Делът им в цялото население непрекъснато нараства - от две трети в началото на Възраждането до над 70 на сто непосредствено преди възстановяването на българската държавност. Българите постигат значително по-висока обща раждаемост - до 60 живородени деца на 1 000 жители. За сравнение: сред мюсюлманите раждаемостта никога не превишава 48 на 1 000.
Християнското население нараства по-бързо и заради другия важен демографски фактор: смъртността е с около една трета по-ниска, отколкото при мюсюлманите. През Възраждането българското население нараства с половин процент годишно. А през последните три-четири десетилетия преди възстановяването на българската държавност темпото се увеличава до 1.5 процента годишно, което сега учените биха определили като истински демографски бум. Общо през Възраждането броят на българите по днешните български земи нараства над два пъти: от 1.1 милиона през 1700 г. до 2.24 милиона през 1878 година, твърди проф. Щерионов. Според Пламен Митев тази оценка е занижена, тъй като на цялата територия на Българската екзархия общият брой на българите е поне двойно по-голям.
Извършеното по това време „побългаряване“ на градовете е, според Митев, резултат от управленското безсилие в разпадащата се Османска империя, а не (както смятат други автори) от някаква целенасочена урбанистична политика на Високата порта. Всъщност българите се “погражданяват”, за да търсят закрила в градовете от постоянните нападения и издевателства на разбойници и отцепници.
По стръмнините на връх Шипка При мюсюлманите демографските процеси не са еднозначни. В крайна сметка броят им от 700 000 души към 1700 г. на територията на днешна България остава почти неизменен до възстановяването на българската държавност през 1878-ма. За стабилността на тази цифра допринасят прогонените от руското настъпление източночерноморски мюсюлмани, които империята заселва по българските земи. В България черкезите, татарите и абхазите стават печално известни с грабежи, убийства и разбойничество. Броят на циганите в онзи период нараства от 40 000 на 80 000. В българските земи се укриват и много млади мюсюлмани, които искат да избегнат тежката военна служба, продължаваща понякога до 8-12 години. Именно военната служба и военните походи са основната причина не само за по-ниската брачна раждаемост сред турците, но и за разпространението на множеството епидемии на чумата, а след 1820 г. - и на холерата. Мюсюлманите са били по-податливи на заболявания с фатален изход и заради религиозните им нагласи - смирение пред съдбата, която Аллах им е отредил.
Възрожденската “средна класа”
Според изследването на проф. Щерионов, през Възраждането по българските земи не е имало масово измиране на хора заради гладни години - за разлика от масовия глад по това време в страни като Ирландия или Русия. Доцент Митев твърди обаче, че тези данни не са нови. Според него Османската власт наистина предприела някои стъпки в борбата срещу болестите и епидемиите, но не решавала много проблеми, свързани с несигурността за живота и имотите на своите християнски поданици, които често ставали жертва на бандитизма и беззаконията. В същото време изследването на колегата му проф. Щелиан Щерионов недвусмислено доказва, че в онези десетилетия имотното състояние на българите нараства. Съвременна България определено може да завижда на възрожденската си „средна класа“, смята професорът. През 1848 г. делът на средноимотните българи е 71%, а през 1871 г. възлиза вече на 75%.
Битовите условия обаче не се подобряват съществено. Българските градове и села остават неблагоустроени. Липсва канализация, в повечето случаи селищата тънат в кал и миязми. Хора и добитък често съжителстват в едни и същи паянтови сгради, които са постоянно опушени поради липсата на комини. Прочутите възрожденски къщи от Копривщица, Пловдив и Мелник са привнесен отвън архитектурен феномен и не се срещат толкова често из българските селища.
В някои случаи борбата срещу заразите не носи никакви резултати заради консерватизма и невежеството на хората. През 1846 година медицинският екип на султан Абдул Хамид прави опит да ваксинира децата в Търново срещу смъртоносната тогава едра шарка. Родителите обаче се съпротивляват. Кампанията потръгва едва след като на всяко ваксинирано дете властите даряват по една сребърна пара и по една кърпа.
Обобщението на историците за демографската ситуация по онова време гласи следното: “В крайна сметка българите са живеели сравнително добре под властта на султана. Те са се надигнали на борба за своето освобождение не защото са гладували, а защото са осъзнали необходимостта от свобода и възраждане на своята държава. Тъкмо това придава на стремежа към национално освобождение високи морални и цивилизационни ценности.”
Автор: Н. Цеков; Редактор: А. Андреев
DW.DE
България Животът в годините на българското Възраждане Българите са живеели сравнително добре под властта на султана - българското население нараствало по-бързо от мюсюлманското, масов глад не е имало. Двама историци поднасят още факти от годините на българското Възраждане.
Именно подобрените условия за възпроизвеждане на българите през Възраждането създават “критичната маса”, която е нужна за възстановяването на българската държавност. Това е един от изводите в ново проучване на специалиста по историческа демография проф. Щелиян Щерионов от БАН.
Демографската ситуация по българските земи през Възраждането може да бъде реконструирана благодарение на над 1 000 източника, съхранявани предимно в турските и гръцките архиви. Османската администрация води многобройни данъчни и други регистри, от които се разбира как се е възпроизвеждало и препитавало населението. Османската статистика обръща внимание само на поданиците от мъжки пол. Данните се събират главно, за да се изчисляват дължимите от главите на домакинствата данъци и за да се следи броят на донаборниците-мюсюлмани в империята. Тъкмо поради тази непълнота на статистиката доцент Пламен Митев, декан на Историческия факултет в Софийския университет, предупреждава, че картината на така описаната демографска ситуация по българските земи е изкривена. Освен това, отбелязва Митев, проучването на възрожденската демография е направено само за населението, обитавало тогава територията на днешната българската държава. А извън тази територия по онова време са живеели компактни маси българи.
Демографският бум по българските земи
Съхранената данъчна и донаборна статистика сочи, че християните (предимно българи и отчасти гърци) винаги са били абсолютно мнозинство по българските земи през Възраждането. Делът им в цялото население непрекъснато нараства - от две трети в началото на Възраждането до над 70 на сто непосредствено преди възстановяването на българската държавност. Българите постигат значително по-висока обща раждаемост - до 60 живородени деца на 1 000 жители. За сравнение: сред мюсюлманите раждаемостта никога не превишава 48 на 1 000.
Християнското население нараства по-бързо и заради другия важен демографски фактор: смъртността е с около една трета по-ниска, отколкото при мюсюлманите. През Възраждането българското население нараства с половин процент годишно. А през последните три-четири десетилетия преди възстановяването на българската държавност темпото се увеличава до 1.5 процента годишно, което сега учените биха определили като истински демографски бум. Общо през Възраждането броят на българите по днешните български земи нараства над два пъти: от 1.1 милиона през 1700 г. до 2.24 милиона през 1878 година, твърди проф. Щерионов. Според Пламен Митев тази оценка е занижена, тъй като на цялата територия на Българската екзархия общият брой на българите е поне двойно по-голям.
Извършеното по това време „побългаряване“ на градовете е, според Митев, резултат от управленското безсилие в разпадащата се Османска империя, а не (както смятат други автори) от някаква целенасочена урбанистична политика на Високата порта. Всъщност българите се “погражданяват”, за да търсят закрила в градовете от постоянните нападения и издевателства на разбойници и отцепници.
По стръмнините на връх Шипка При мюсюлманите демографските процеси не са еднозначни. В крайна сметка броят им от 700 000 души към 1700 г. на територията на днешна България остава почти неизменен до възстановяването на българската държавност през 1878-ма. За стабилността на тази цифра допринасят прогонените от руското настъпление източночерноморски мюсюлмани, които империята заселва по българските земи. В България черкезите, татарите и абхазите стават печално известни с грабежи, убийства и разбойничество. Броят на циганите в онзи период нараства от 40 000 на 80 000. В българските земи се укриват и много млади мюсюлмани, които искат да избегнат тежката военна служба, продължаваща понякога до 8-12 години. Именно военната служба и военните походи са основната причина не само за по-ниската брачна раждаемост сред турците, но и за разпространението на множеството епидемии на чумата, а след 1820 г. - и на холерата. Мюсюлманите са били по-податливи на заболявания с фатален изход и заради религиозните им нагласи - смирение пред съдбата, която Аллах им е отредил.
Възрожденската “средна класа”
Според изследването на проф. Щерионов, през Възраждането по българските земи не е имало масово измиране на хора заради гладни години - за разлика от масовия глад по това време в страни като Ирландия или Русия. Доцент Митев твърди обаче, че тези данни не са нови. Според него Османската власт наистина предприела някои стъпки в борбата срещу болестите и епидемиите, но не решавала много проблеми, свързани с несигурността за живота и имотите на своите християнски поданици, които често ставали жертва на бандитизма и беззаконията. В същото време изследването на колегата му проф. Щелиан Щерионов недвусмислено доказва, че в онези десетилетия имотното състояние на българите нараства. Съвременна България определено може да завижда на възрожденската си „средна класа“, смята професорът. През 1848 г. делът на средноимотните българи е 71%, а през 1871 г. възлиза вече на 75%.
Битовите условия обаче не се подобряват съществено. Българските градове и села остават неблагоустроени. Липсва канализация, в повечето случаи селищата тънат в кал и миязми. Хора и добитък често съжителстват в едни и същи паянтови сгради, които са постоянно опушени поради липсата на комини. Прочутите възрожденски къщи от Копривщица, Пловдив и Мелник са привнесен отвън архитектурен феномен и не се срещат толкова често из българските селища.
В някои случаи борбата срещу заразите не носи никакви резултати заради консерватизма и невежеството на хората. През 1846 година медицинският екип на султан Абдул Хамид прави опит да ваксинира децата в Търново срещу смъртоносната тогава едра шарка. Родителите обаче се съпротивляват. Кампанията потръгва едва след като на всяко ваксинирано дете властите даряват по една сребърна пара и по една кърпа.
Обобщението на историците за демографската ситуация по онова време гласи следното: “В крайна сметка българите са живеели сравнително добре под властта на султана. Те са се надигнали на борба за своето освобождение не защото са гладували, а защото са осъзнали необходимостта от свобода и възраждане на своята държава. Тъкмо това придава на стремежа към национално освобождение високи морални и цивилизационни ценности.”
Автор: Н. Цеков; Редактор: А. Андреев
DW.DE