Другият В. Левски,Христо Стоянов!
Другият В. Левски
Автор: Христо Стоянов
Издател: Хри100
Издадена: 2011
Брой страници: 220
Корица: Мекa
Език: Български
Цена: 16.00 лв.
Нова -цена
13.60 лв.
Нашите икони са потънали в кръв. От очите на нашите икони тече кръв. И то не кръвта на враговете, а нашата кръв. Марко Кралевити е турският васал Марко Вълкашин, избил собствения си народ на Косово поле. Светинята Левски убива дете - четиринадесетгодишния ловешки калфа Иван. Майката на Левски пет години след това се хвърля в кладенеца на къщата в Карлово и се самоубива. Само тя ли не можа да прости това детеубийство?
Виним Народа, че от Търново до София не се е намерил никой да освободи Апостола, охраняван от няколко заптиета. Нима това не е всъщност присъдата на Народа за човек, убил дете?
Ако в наши дни някой убие дете няма ли да излезем на улицата, за да искаме връщане на смъртната присъда? Ами ако това невинно дете е нашето дете? Дали родителите на убития Иванчо са поднасяли на 19 февруари венци пред паметника на Левски?
Издигайки подобни хора в култ говори за изкривена нация, смята скандално известният Христо СТОЯНОВ. Писателят, който си навлече гнева на мюсюлманите със :"СКРИТИЯТ ЖИВОТ НА ЕДНА ПОМАКИНЯ", бе отлъчен от църквата заради "КОПЕЛЕТО - евангелие от Юда", бе намразен от интелектуалците заради "ДО СТРАСтБУРГ И НАЗАД" и "ГЛУТНИЦА ЗА ЕДИНАЦИ" сега ни хвърля ръкавица с "ДРУГИЯТ В. ЛЕВСКИ".
Автор: Христо Стоянов
Издател: Хри100
Издадена: 2011
Брой страници: 220
Корица: Мекa
Език: Български
Цена: 16.00 лв.
Нова -цена
13.60 лв.
Нашите икони са потънали в кръв. От очите на нашите икони тече кръв. И то не кръвта на враговете, а нашата кръв. Марко Кралевити е турският васал Марко Вълкашин, избил собствения си народ на Косово поле. Светинята Левски убива дете - четиринадесетгодишния ловешки калфа Иван. Майката на Левски пет години след това се хвърля в кладенеца на къщата в Карлово и се самоубива. Само тя ли не можа да прости това детеубийство?
Виним Народа, че от Търново до София не се е намерил никой да освободи Апостола, охраняван от няколко заптиета. Нима това не е всъщност присъдата на Народа за човек, убил дете?
Ако в наши дни някой убие дете няма ли да излезем на улицата, за да искаме връщане на смъртната присъда? Ами ако това невинно дете е нашето дете? Дали родителите на убития Иванчо са поднасяли на 19 февруари венци пред паметника на Левски?
Издигайки подобни хора в култ говори за изкривена нация, смята скандално известният Христо СТОЯНОВ. Писателят, който си навлече гнева на мюсюлманите със :"СКРИТИЯТ ЖИВОТ НА ЕДНА ПОМАКИНЯ", бе отлъчен от църквата заради "КОПЕЛЕТО - евангелие от Юда", бе намразен от интелектуалците заради "ДО СТРАСтБУРГ И НАЗАД" и "ГЛУТНИЦА ЗА ЕДИНАЦИ" сега ни хвърля ръкавица с "ДРУГИЯТ В. ЛЕВСКИ".
Писателят Христо Стоянов: С какво Левски е по-добър от Карамански?! 16 април 2011
София, България
Христо Стоянов
Нашият народ не е глупав. Той си задава нормални въпроси Вулгарен и безкомпромисен. Със смъртни присъди от мюсюлманите за книгите си “Скритият живот на една помакиня” и “Помашка рулетка”, отлъчен от църквата и анатемосан за “Копелето - Евангелие от Юда”, скандалният писател Христо Стоянов “надмина себе си” с новия си роман “Другият Левски”. В него той сваля ореола от Апостола и го нарича “детеубиец”. Книгата му представя Васил Иванов Кунчев през очите на майка му Гина, която не може да спре да мисли за това как синът й убил 14-годишно момче от страх да не бъде предаден. Скандалният роман развива тезата, че основната причина за обесването на Левски е фактът, че той убива дете, а не заради подготовката на въстание и създаването на комитети - за това той трябвало да получи най-много 15 години заточение в Диарбекир.
По този повод репортер на “ШОУ” разговаря със Стоянов.
- На вашата визитна картичка пише “Христо Стоянов, българин”. След като написахте тази книга, продължавате ли да се смятате за такъв?
- Разбира се. И смятам, че съм българин. А това, че показвам другата страна на историята, съвсем не означава, че не съм българин.
- Тъмната страна?
- Не, неосветената страна. Това не е тъмната част на историята. Може да се умува коя е тъмната страна и коя – светлата. Тъмната страна може да се окаже това, което досега се е казвало, защото то не е истинската история. Ницше казва, че има три начина да се пише история –обективен, субективен и в зависимост от социално-политическите условия. Ние я разглеждаме само от последния ъгъл.
- Книгата ви “Другият Левски” третира един сюжет, за който се говори вече повече от 20 години. Какво ви накара да се обърнете към него и смятате ли, че е достоверен?
- Влезте в интернет и препишете писмото на Левски до Каравелов. Вътре той казва, че ще си изплати борчовете, когато опита силата на оръжието. При това той отишъл да обере ловешки чорбаджия, защото не му е дал 20 турски лири на хората, които са искали от него. Левски сам казва, че цяла нощ е мислил над план, че е разпитвал за навиците на чорбаджията. Тоест,
става въпрос за предумишлено убийство.
За нещастие, 14-годишното чираче на чорбаджията пристига преди него и Левски убива момчето.
- Как се казва момчето?
- Според ловчанлии се казва Иванчо. Има различни версии, назовават се различни имена – че се казва Димитър, Митко, Никола, Колю, Стойчо. Левски излъгва, че това е 24-годишно момче. В тогавашните представи 24-годишните не са калфи, нито момчета. Те са сериозни зрели хора, които са станали майстори още на 17-18-годишна възраст.
- Това променя ли нещо?
- Всъщност аз написах книга за майката на Левски. Това е изповед на майката. Тя се самоубива на 27 януари 1878 година.
Умират й четири деца от шест, а тя знае, че Петър е някъде в опълчението и са му отрязали крака. При онази патриархална България представяте ли си какво означава това да изгубиш пет от шестте си деца? И всички онези, които ме плюят и твърдят, че пиша срещу България и мита на Левски, да си зададат въпроса как ще се чувстват и какво ще кажат онези родители, които знаят, че тяхното дете е убито от Левски? Дали тези родители ще поднасят всяка година цветя пред паметника му, всяка година на 19 февруари?
Не можем да извиняваме детеубийството с революцията. Достоевски нали казва, че цялото щастие на света не си заслужава, ако заради него е пролята една-единствена детска сълза.
Извинете, след като са революционни времена, това означава, че трябва да извиним Карамански и цялата плеяда мутри ли? Те също могат да кажат, че в името на родината са трепали, внасяли са наркотици и т.н.
- Можем ли да сравняваме Левски с Карамански?
- Тъй ли? Защо да не го сравняваме? Публикувайте писмото на Левски до Каварелов, моля. И тогава ще видим за какво става дума. Извинете, Карамански колко деца уби? Говорим тук за морален постамент.
- Нали целта ви не е била все пак да развенчаете Левски?
- А да покажа каква невероятна българка е майка му.
- Но, показвайки майка му, вие не развенчавате ли Левски?
- Ако някой развенчава някого, то това е самият Левски, който се развенчава с това убийство.
- В този смисъл османската държава била ли е в правото си да го издирва, да го арестува и да го осъди на смърт? Не я ли оправдавате? И не оправдавате ли българския народ за това, че не му е помогнал да избяга?
- Кой би помогнал на детеубиец? Аз разбирам българите, които не са се надигнали да освобождават Левски от Търново до София, когато са го конвоирали четири-пет заптиета.
Хората вече са знаели кого водят.
Хората са знаели, че Левски е убил дете. Още повече, че той не е бил съден сам, а заедно с Димитър Общи и още 60 души заради Арабаконашкия обир. Цялата работа е в това, че българинът в един момент се осъзнава и си казва: “Абе, чакай, тези хора уж ще ни освобождават, а те всъщност какво правят? Всяка нощ са по механите, а през деня мислят как да причакат някого, за да го батардисат”. Този народ не е толкова глупав, той си задава напълно нормални въпроси.
- Значи вие оспорвате това, че българският народ не е дорасъл за своята свобода и заради това не е помогнал на Левски да избяга?
- Именно. Българинът е на много по-високо морално ниво, отколкото Левски.
Едно интервю на Светломира Димитрова
СКАНДАЛНОТО ПИСМО
В писмото си до Каравелов Васил Левски признава за извършено убийство при наказателна акция срещу отказал ловчанлия да даде на комитета 20 турски лири.
Презъ тiя дни щехъ да са здобiя съ силата на оръжието си, и щяхъ да посрещна доста работа, и твоите борчуви да плата!
Но времето ни не смогна.
С още единъ другаръ, по пладне въ Ловечъ въ средъ града, преоблеченъ тайно презъ друга къща влизамъ у едного Чорбаджия, комуто беха искале помощъ за заточенците въ Дiаръ Бекиръ, а това куче отъ като не далъ ни пара напсува ги и укорилъ ги, че биле разваляли спокойствiто имъ - на шкембетата.
Като правихъ сметката си въ къщи на пазарътъ не излезе така, а да видимъ какво.
По Европейски часатъ приз денатъ на 3, скрити нiй въ къщата му, фамилiята му отишла беше на Троянскiятъ манастиръ а той съ калфата си само 24 годишенъ момакъ, споредъ както изпитахъ, отъ дюкянатъ си дохождалъ секи пътъ предъ момчето единъ и половина часътъ, то не беше така!
Предъ Св. Богородица въ Понеделникъ по 3 часа Европейски дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена одвънъ, и влиза но предъ да доди исчюпил бехъ врати, сандъци и не намерихъ по вече отъ освенъ 1400 гр. турски се бешлици, така бяхъ приготвенъ вътри, ако додеши той напредъ немаше да става никакъвъ шумъ, а то доде напредъ момчето.
Посрещна го другарятъ ми.
Нададе викъ - Тичяйте хора! на която стърна бехъ въ дворатъ до като пристигне то се вика и бори са съ другартъ ми.
Пристигнахъ. Ръгнахъ го съ камата си на смъртъ, та дано сбъркаше народътъ посоката на гласътъ, който беше напълнилъ улицата, не умря изведнъжъ.
Захвана да вика по-вече, което не можеше да са укрiй вече.
Ръгнахъ го още веднъжъ за да са не мъчи, и да не може да каже какви са биле.
Жалко за невиннити мoмче, но ако не беше така, инакъ беше уцапано на много страни.
До като постигнемъ целта си ще отидатъ и невинни хорица доста.
Като утворихъ портата, то святъ беше като панаиръ!
Съ излазянiето ни изведнъдъ вдигамъ кръвавиятъ си ножъ и съ неколко турски речи пущамъ ся връзъ народа.
Отвориха ни пътъ, и следъ насъ ето ти и полицiята, изгледа ни, па това си беше на другiя денъ търси ни, запиранiя, кого де срещнатъ.
В. Лъвскiй
25.07 1872г.
БЛИЦ / Bg History
София, България
Христо Стоянов
Нашият народ не е глупав. Той си задава нормални въпроси Вулгарен и безкомпромисен. Със смъртни присъди от мюсюлманите за книгите си “Скритият живот на една помакиня” и “Помашка рулетка”, отлъчен от църквата и анатемосан за “Копелето - Евангелие от Юда”, скандалният писател Христо Стоянов “надмина себе си” с новия си роман “Другият Левски”. В него той сваля ореола от Апостола и го нарича “детеубиец”. Книгата му представя Васил Иванов Кунчев през очите на майка му Гина, която не може да спре да мисли за това как синът й убил 14-годишно момче от страх да не бъде предаден. Скандалният роман развива тезата, че основната причина за обесването на Левски е фактът, че той убива дете, а не заради подготовката на въстание и създаването на комитети - за това той трябвало да получи най-много 15 години заточение в Диарбекир.
По този повод репортер на “ШОУ” разговаря със Стоянов.
- На вашата визитна картичка пише “Христо Стоянов, българин”. След като написахте тази книга, продължавате ли да се смятате за такъв?
- Разбира се. И смятам, че съм българин. А това, че показвам другата страна на историята, съвсем не означава, че не съм българин.
- Тъмната страна?
- Не, неосветената страна. Това не е тъмната част на историята. Може да се умува коя е тъмната страна и коя – светлата. Тъмната страна може да се окаже това, което досега се е казвало, защото то не е истинската история. Ницше казва, че има три начина да се пише история –обективен, субективен и в зависимост от социално-политическите условия. Ние я разглеждаме само от последния ъгъл.
- Книгата ви “Другият Левски” третира един сюжет, за който се говори вече повече от 20 години. Какво ви накара да се обърнете към него и смятате ли, че е достоверен?
- Влезте в интернет и препишете писмото на Левски до Каравелов. Вътре той казва, че ще си изплати борчовете, когато опита силата на оръжието. При това той отишъл да обере ловешки чорбаджия, защото не му е дал 20 турски лири на хората, които са искали от него. Левски сам казва, че цяла нощ е мислил над план, че е разпитвал за навиците на чорбаджията. Тоест,
става въпрос за предумишлено убийство.
За нещастие, 14-годишното чираче на чорбаджията пристига преди него и Левски убива момчето.
- Как се казва момчето?
- Според ловчанлии се казва Иванчо. Има различни версии, назовават се различни имена – че се казва Димитър, Митко, Никола, Колю, Стойчо. Левски излъгва, че това е 24-годишно момче. В тогавашните представи 24-годишните не са калфи, нито момчета. Те са сериозни зрели хора, които са станали майстори още на 17-18-годишна възраст.
- Това променя ли нещо?
- Всъщност аз написах книга за майката на Левски. Това е изповед на майката. Тя се самоубива на 27 януари 1878 година.
Умират й четири деца от шест, а тя знае, че Петър е някъде в опълчението и са му отрязали крака. При онази патриархална България представяте ли си какво означава това да изгубиш пет от шестте си деца? И всички онези, които ме плюят и твърдят, че пиша срещу България и мита на Левски, да си зададат въпроса как ще се чувстват и какво ще кажат онези родители, които знаят, че тяхното дете е убито от Левски? Дали тези родители ще поднасят всяка година цветя пред паметника му, всяка година на 19 февруари?
Не можем да извиняваме детеубийството с революцията. Достоевски нали казва, че цялото щастие на света не си заслужава, ако заради него е пролята една-единствена детска сълза.
Извинете, след като са революционни времена, това означава, че трябва да извиним Карамански и цялата плеяда мутри ли? Те също могат да кажат, че в името на родината са трепали, внасяли са наркотици и т.н.
- Можем ли да сравняваме Левски с Карамански?
- Тъй ли? Защо да не го сравняваме? Публикувайте писмото на Левски до Каварелов, моля. И тогава ще видим за какво става дума. Извинете, Карамански колко деца уби? Говорим тук за морален постамент.
- Нали целта ви не е била все пак да развенчаете Левски?
- А да покажа каква невероятна българка е майка му.
- Но, показвайки майка му, вие не развенчавате ли Левски?
- Ако някой развенчава някого, то това е самият Левски, който се развенчава с това убийство.
- В този смисъл османската държава била ли е в правото си да го издирва, да го арестува и да го осъди на смърт? Не я ли оправдавате? И не оправдавате ли българския народ за това, че не му е помогнал да избяга?
- Кой би помогнал на детеубиец? Аз разбирам българите, които не са се надигнали да освобождават Левски от Търново до София, когато са го конвоирали четири-пет заптиета.
Хората вече са знаели кого водят.
Хората са знаели, че Левски е убил дете. Още повече, че той не е бил съден сам, а заедно с Димитър Общи и още 60 души заради Арабаконашкия обир. Цялата работа е в това, че българинът в един момент се осъзнава и си казва: “Абе, чакай, тези хора уж ще ни освобождават, а те всъщност какво правят? Всяка нощ са по механите, а през деня мислят как да причакат някого, за да го батардисат”. Този народ не е толкова глупав, той си задава напълно нормални въпроси.
- Значи вие оспорвате това, че българският народ не е дорасъл за своята свобода и заради това не е помогнал на Левски да избяга?
- Именно. Българинът е на много по-високо морално ниво, отколкото Левски.
Едно интервю на Светломира Димитрова
СКАНДАЛНОТО ПИСМО
В писмото си до Каравелов Васил Левски признава за извършено убийство при наказателна акция срещу отказал ловчанлия да даде на комитета 20 турски лири.
Презъ тiя дни щехъ да са здобiя съ силата на оръжието си, и щяхъ да посрещна доста работа, и твоите борчуви да плата!
Но времето ни не смогна.
С още единъ другаръ, по пладне въ Ловечъ въ средъ града, преоблеченъ тайно презъ друга къща влизамъ у едного Чорбаджия, комуто беха искале помощъ за заточенците въ Дiаръ Бекиръ, а това куче отъ като не далъ ни пара напсува ги и укорилъ ги, че биле разваляли спокойствiто имъ - на шкембетата.
Като правихъ сметката си въ къщи на пазарътъ не излезе така, а да видимъ какво.
По Европейски часатъ приз денатъ на 3, скрити нiй въ къщата му, фамилiята му отишла беше на Троянскiятъ манастиръ а той съ калфата си само 24 годишенъ момакъ, споредъ както изпитахъ, отъ дюкянатъ си дохождалъ секи пътъ предъ момчето единъ и половина часътъ, то не беше така!
Предъ Св. Богородица въ Понеделникъ по 3 часа Европейски дохожда калфата му, отваря портата, която беше заключена одвънъ, и влиза но предъ да доди исчюпил бехъ врати, сандъци и не намерихъ по вече отъ освенъ 1400 гр. турски се бешлици, така бяхъ приготвенъ вътри, ако додеши той напредъ немаше да става никакъвъ шумъ, а то доде напредъ момчето.
Посрещна го другарятъ ми.
Нададе викъ - Тичяйте хора! на която стърна бехъ въ дворатъ до като пристигне то се вика и бори са съ другартъ ми.
Пристигнахъ. Ръгнахъ го съ камата си на смъртъ, та дано сбъркаше народътъ посоката на гласътъ, който беше напълнилъ улицата, не умря изведнъжъ.
Захвана да вика по-вече, което не можеше да са укрiй вече.
Ръгнахъ го още веднъжъ за да са не мъчи, и да не може да каже какви са биле.
Жалко за невиннити мoмче, но ако не беше така, инакъ беше уцапано на много страни.
До като постигнемъ целта си ще отидатъ и невинни хорица доста.
Като утворихъ портата, то святъ беше като панаиръ!
Съ излазянiето ни изведнъдъ вдигамъ кръвавиятъ си ножъ и съ неколко турски речи пущамъ ся връзъ народа.
Отвориха ни пътъ, и следъ насъ ето ти и полицiята, изгледа ни, па това си беше на другiя денъ търси ни, запиранiя, кого де срещнатъ.
В. Лъвскiй
25.07 1872г.
БЛИЦ / Bg History
Христо Стоянов: Сменихме Тодор Живков с Левски
Интервю на Аглика Георгиева
Българинът би дал живота си, за да се запази робството
Най-честото определение за Христо Стоянов е "скандален писател". Той самият твърди, че в книгите му няма нищо скандално, а само отразяване на реалността. Роден е през 1956 г. в Габрово. Анатемосван многократно от кого ли не заради написаното в книгите му "Скритият живот на една помакиня", "Копелето-евангелие от Юда", До СТРАСтБУРГ и назад" и "Глутница за единаци". Сега ни хвърля ръкавица с "Другият Левски".
- Как се чувствате като един от най-хулените българи след излизането на „Другият Левски”?
- Чувствам се като Христо Стоянов. Като човек, застигнат от китайското проклятие да се роди в интересни времена. Всъщност интересното време го прави всеки сам за себе си. Ако трябва да подражавам на някои съвременни български писатели, т.е. да се бия в гърдите, бих казал, че вече 54 години скуката ми е чужда, защото живея с един доста интересен човек.
- Какво ви впечатлява от коментарите?
- Следя абсурдното мислене на българина, който не може да направи разлика между роман и историческа книга. „Другият Левски” е социален и народопсихологически тест. От него става ясно как обществото реагира на една книга, на един роман, а не на историческите факти. По същата формула повярвахме на „Време разделно” и така героизирахме една общност. Повярвахме и на Захари Стоянов за смъртта на Ботев. Спомняте ли си какво отговаря той, когато го питат вярно ли е, че Ботев е ударен в челото. „Не знам дали е вярно, но къде може да бъде убит един български поет освен в челото”. Ето откъде идва митът за прочутото високо чело и смъртта на героя. В „Критика на историята” Ницше казва, че има три начина на разглеждане на историята: обективен, субективен и в зависимост от социалнополитическите условия. За съжаление ние разглеждаме историята си или като заповядана отгоре, или като нещо твърде романтично. Българската история не е писана от нас – това е ставало отвън. Реално погледнато, ние сме се лишили от история. Ние сме племе без историчност - нямаме усещане за присъствие. Обичаме да се бием в гърдите, но както казва Николай Райнов - що правим? Нашите сведения са от византийски, гръцки, отомански летописци, от англичани, руснаци, французи – ние нямаме собствени летописци. Така е и с Левски. Ние нямаме история за Левски. Не знаем дори къде е гробът му.
- Какво ще кажете на тези, които все още не са прочели книгата ви? Защо трябва да го направят?
- От книгата ще научат за съдбата на една велика българка - баба Гина. Това е книга за майката на Левски. Тази жена със сигурност не е знаела всичко за сина си. Той едва ли й е казал как е накарал племенника на комитетския човек Цеко да сипе отровата на вуйчо си – прийом по-скоро фараонски, отколкото революционерски. Не знае как коли невръстния калфа, как е искал да убие жената на арабаджията воглаве с него, как е гонил Христо Георгиев да го трепе в Букурещ… Отношението на карловци към баба Гина не е било еднозначно. Тя не случайно е казвала, че за другите той може да е Левски, но за нея е Васил - той й е син.
- Каква е основната ви теза?
- Българинът би дал живота си, за да се запази робството. Това е романът. Той е колкото за Левски и за баба Гина, толкова и за съвременния българин.
- Дететеубийството на Левски ли е причина баба Гина да сложи край на живота си? Не мислите ли, че причината е по-скоро в трагедията на цялото й битие – от петте й деца жива остава само Яна - Мария умира на шест години, Христо не успява да издържи на суровото хъшовско всекидневие във Влашко, най-малкият брат Петър остава без крак след раните от боевете на Шипка и умира от туберкулоза като просяк, Левски увисва на бесилото...
- Ама, разбира се. Това е книгата. Само който не я е чел може да лансира тезата, че съм написал, че тя се е самоубила заради постъпката на сина си. А това е отключващият фактор. Това е ключето, последната капка, която натежава в нейния живот. Коя майка ще го понесе? Коя е тази майка, която ще издържи да погребе децата си. Но и как би се чувствала тя, ако за сина, с когото се гордее, изведнъж й кажат нещо друго.
Всъщност ние не познаваме Левски. Наистина не го познаваме. Затова и смятам, че не е толкова важно дали ще се прочете книгата ми, колкото, че ще се заговори за Левски. И ще се заговори вече обективно. Няма да го държим само като ковьорче. Ще го изпълним с плът, със съдържание. Този човек е без съдържание в момента.
- Той е икона.
- И Христос е икона, но и за него се написаха куп неща. И се оказа, че те не са толкова скандални, колкото за Левски. Левски е по-скандален от Христос. Преди 20 години бях при игумена на Бачковския манастир, за да изследвам надписите по стенописите. Бях изумен, когато, влизайки в кабинета му, над светото разпятие познайте чий портрет видях? На Тодор Живков. Сега просто сменихме Тодор Живков с Левски. Споделям мнението, че славяните, особено руснаците и българите, все още не са достатъчно християнизирани. Ние имаме тотеми и се кланяме на тях, а не на Христос. Ние търсим тотема, търсим Марко Кралевити, търсим някой да ни освобождава – това са абсурдите на нашата народопсихология.
- В книгата четем следното: „Що нашите майки - рекли - никой не ги заглежда? Само твоята мъжете изотзад я гледат, като мине през чаршията и си чешат с нея езиците. Майка ти само за чешане на езици става – му рекли.И други работи съм можела да чеша на мъжете – и Васил скочил”. Това изречение не е ли непристойно и цинично?
- Такова е отношението на българите към вдовиците. Не съм искал да обиждам баба Гина. Тя е жена, която въпреки всичко е останала вярна на Иван, на мъжа си. Можела е повторно да се ожени, но е предпочела сама да отгледа децата си. И ако съм го написал, то е защото самият аз съм живял такъв живот. За майка ми, лека й пръст така се говореше. Но тя остана вярна на мъжа си, на баща ми. И ако в момента някой ме плюе заради това изречение, той плюе себе си. Неговото мислене го издава, подсъзнанието му диктува, че това не може да бъде. Напротив, истина е. По този начин разсъждаваме и говорим на децата на вдовиците, защото са беззащитни. Ако знаеш майка ти каква е…Това е и отговорът защо социалните домове са пълни със сираци, с изоставени деца. Ей заради това изречение.
- Не ви ли става мъчно за Левски? Кога ще спрем да ровим костите му? Николай Хайтов почина, но и синът му захапа темата – наскоро заяви, че ДС изхвърлила костите му от църквата „Света Петка Самарджийска”?
- Да, става ми. А знаете ли каква е връзката ми с Хайтов? Братът на майка ми е женен за дъщеря му.
- Явно цялата фамилия сте специалисти по темата.
- Така се оказва (смее се). Не сме специалисти, някои са първи братовчеди на Орфей.
- И все пак защо ви е мъчно за Левски?
- Мъчно ми е, задето прекалено много го идеализираме. Натоварихме го с прекалено много история, а той не може да я понесе. Но един ден това ще се разбере. Ще стане ясно, че има далеч по-достойни българи, за които в момента нищо не се знае. Като индустриалеца Пенчо Семов от Габрово, който дава подкуп от 300 000 златни български лева на двама кардинали, за да лобират за целостта на България по време на Ньойския мирен договор. Благодарение на него над Габрово не пада нито една бомба по време на Втората световна война. Градът е трябвало да бъде сринат със земята, но той влиза в лични преговори с Чърчил и това не се случва.
- На кого се кланя българинът?
- Българинът се кланя единствено на силните на деня. Това е единственото, което го впечатлява. Българинът няма ценностна система. Няма кой да я изгради. Ние харесваме Крали Марко, който се бие срещу собствения си народ, на страната на турците на Косово поле. Утре или вдругиден, преминал през цедката на историята, Иво Карамански може да се окаже следващият национален герой. В момента това ни се струва абсурдно, но кой знае какво ще се случи след 50 или 100 години? Кой дава гаранция, че с чалгаризираното си мислене българинът няма да го издигне на пиедестал.
- А защо написахте на корицата си „най-скандалният роман за Левски”. Това уточнение не е ли точно в стилистиката на мутренските романи? Не се ли опитвате чрез скандал да продадете книгата си?
- Моите книги се продават и без скандал, аз живея от книгите си.
- В лишеното ни от смисъл общество не доограбвате ли съвсем българина, отнемайки му Левски?
- Българинът няма на какво да вярва, защото има заповядана история. В книжарниците се сблъсквам буквално с патологични случаи. Казват ми: няма да прочета тази книга, защото ти ми отнемаш най-святото. Добре. Да приемем, че ви го отнемам. Но защо хората тръгват с презумицата, че ще го отнема. Това означава несигурност в собствената ценностна система. Ако успея да я разклатя, значи е измислена.
- Ако приемем герана, в който се самоубива баба Гина за огледало на нацията ни, като погледнем в него, какво ще видим?
- Повече мъртви, отколкото живи.
новинар / Bg History