Шломо Занд: Не съществува еврейска нация
Интервю на Димитър Николов
20 април 2012
Иран не биха използвали ядрено оръжие
Шломо Занд е преподавател по история в университета в Тел Авив. От години той провокира сънародниците си със своята доста необичайна позиция за ционизма и идентичността на евреите. Според книгата на Шломо Занд „Изобретяването на еврейския народ” днешните евреи не произхождат от древните израилтяни. Историкът разглежда юдаизма като религия, а не като етнос и посочва много примери как различни народи през Средновековието са приемали тази религия, без да произхождат от светите земи. Заради своите идеи Шломо Занд се сблъсква с доста сериозна критика както от страна на израелски учени, така и на крайнодесни групировки. Скандалният професор беше в София за лекция в Софийския университет по покана на Института за литература към БАН и БГкнига.
- Г-н Занд, вашите идеи със сигурност са ви създали много врагове. Страхувате ли се за сигурността си?
- Да, на някои места е опасно за мен, но не навсякъде. По-страшно е в Париж, отколкото в Тел Авив. В Лондон пък например изобщо не се страхувам. Повечето хора, които са настроени срещу мен, са крайнодесни евреи. Те смятат, че аз нямам правото да им казвам, че те не притежават държавата Израел. Това са хора, които живеят в Милано или Париж, но си мислят, че понеже са евреи, Израел е тяхна държава. Според мен Израел принадлежи най-вече на хората, които живеят там – и на евреите, и на арабите.
- Има ли много евреи, които споделят вашите виждания?
- Важно е да се знае, че не всички евреи подкрепят политиката на Израел. Вземете например Ноам Чомски. Повечето хора от еврейски произход, които преподават в американски университети, споделят до голяма степен моите виждания. Така е и във Франция.
- Смятате ли, че вашите книги могат да променят статуквото в Близкия изток?
- Не вярвам, че книгите могат да променят света. В основата на моята книга е идеята, че не съществува еврейска нация. Вече има изградена израелска нация, но не и еврейска. Много е опасно, когато една държава твърди, че е страната на всички евреи по света. Това е все едно България да каже, че е страната на всички православни християни на Балканите. Страхувам се, че идеята, която създаде Израел, може да го унищожи. Защото тя не ни позволява да живеем с другите хора в Близкия изток.
Според мен поне засега трябва да има две държави на територията на Израел. Те обаче не трябва да са еврейска и арабска, а израелска и палестинска и трябва да съществуват заедно в конфедерация.
Моята книга политически не е толкова радикална. Проблемът в нея обаче е, че отричам съществуването на еврейска нация. Ционистите не успяха да създадат такава нация. Литературата, културата и езикът на Израел и до днес са характерни само за Израел, а не за евреите по света. Според мен Израел принадлежи много повече на моите арабски студенти в Тел Авив, отколкото на евреи, които не са израелски граждани.
Аз не вярвам, че евреите са раса. Моята позиция е, че юдаизмът е много важна религия в историята на западния свят, но никога не е съществувала еврейска раса. Това е исторически мит. Легенда е също така, че евреите са били прогонени от Палестина през I век. Повечето от тях са останали там, приели са християнството, а след това и исляма. Съществува много по-голям шанс днешните палестинци да произхождат от древните израилтяни, отколкото днешните евреи като мен. Но дори и наистина да имаше еврейска раса, според мен 2000 години са твърде много време и ние нямаме правото да отидем там и да претендираме за тази земя, избутвайки цял народ от дома му.
В моята втора книга аз твърдя, че юдаизмът няма претенции към тази земя. Това наистина е била свещена земя за нашата религия, но не сме искали да я управляваме. Повечето равини в началото на 20-и век не са били ционисти. Те не са вярвали, че един народ може да притежава свещената земя.
- Виждате ли връзка между ционизма и расизма?
- Има много расизъм в ционизма. Не мога обаче да принизя ционизма и да го нарека чист расизъм. По-добре е да го дефинирам като етноцентричен национализъм. Национализмът по принцип в началото е бил етноцентричен. Днес в западния свят съществува по-скоро един вид граждански национализъм, който обединява хората, живеещи в една държава. Никой във Франция днес не смята, че тя принадлежи на галите и че всички там са произлезли от тях. Германците спряха да вярват, че са арийци. Ционизмът обаче продължава да е етноцентрична философия.
- Има ли паралели между ситуацията в Близкия изток и тази на Балканите през 20-и век?
- На Балканите също го има този вид етнически национализъм. Направо полудявам, като си помисля как изобретяването на нациите на Балканите предизвика такава война в Югославия. Невероятно е как сърбите, хърватите и босненците могат да воюват помежду си. Но всичко е възможно, когато се създават изкуствено нации. Според мен повечето нации са фиктивни. Не всички българи произлизат от едно племе. В историята е имало твърде много миграции, за да остане един народ чист.
Според мен национализмът на Балканите беше потиснат по времето на комунизма и когато системата се смени, той излезе наяве и се прояви в най-грозните си форми. Това показва как етноцентризмът убива хора.
Смятам обаче, че има надежда. Преди 50 години германците и французите не са вярвали, че е възможно границата между тях да изчезне и те да живеят мирно. Техните отношения са били много по-лоши от тези на Балканите. А днес границата вече я няма. В западния свят има много знаци, че национализмът си отива. Според мен тази идеология ще има много по-кратък живот, отколкото религиите например. Концепцията за националност вече е остаряла. Не на Балканите и в Близкия изток, а в Западна Европа – мястото, където е създаден национализмът. Защото той е модерно изобретение. Той е продукт на вестниците и училищата. Преди 500 години, по време на Средновековието, не е имало нации в днешния смисъл на думата. Хората във всяко село са говорели на свой собствен диалект, не са имали образование, даже не са знаели кой управлява страната. Владетелите не са говорели на техния език и единственото, което ги е обединявало, е била религията.
- Какво смятате за назряващия конфликт с Иран?
- Тревожа се много за това. Не искам Иран да създаде ядрено оръжие, но също така не смятам, че Израел има правото да налага своята воля над тази страна.
Много ме дразни това мнение в Израел, че заради преживения от евреите Холокост ние имаме правото днес да се налагаме по този начин. Кисинджър е казал, че ако човек иска да има максимална сигурност, той ще предизвика война.
Израел няма право да иска от Иран да спре ядрената си програма. За да иска такова нещо, моята страна трябва да приеме международна инспекция и на своята ядрена програма. Израел отказва от години да подпише договора за неразпространение на ядрените оръжия.
Според мен Гюнтер Грас е прав да критикува моята страна. Не мисля, че той е антисемит. Той защитава Израел от години. Да го обявим за персона нон грата, това е срам за моята страна.
- А дали иранците биха използвали ядрено оръжие, ако създадат такова?
- Авторитарните режими не винаги са агресивни. Вижте Сталин – най-големия убиец на 20-и век. Във външната си политика той е бил много внимателен. Съветската политика към ядреното оръжие беше много по-отговорна от френската и американската. Моите уважения към САЩ, но те са единствената страна в света, която е използвала ядрено оръжие над мирно население. В Хирошима и Нагазаки повечето японски войници са били на фронта. Бомбите са падали върху жени и деца. Това е било акт на тероризъм.
Макар да не харесвам иранския режим и да вярвам, че той трябва да се промени, смятам, че Ахмадинеджад не би нападнал. Иран е единствената държава в Близкия изток, която през 20-и век не е започвала война. Конфликтът с Ирак беше предизвикан от Саддам с помощта на Запада. Израел също е нападал съседите си. Досега иранците не са нападали никого. Не вярвам, че и сега ще го направят.
Китай е най-силно тоталитарният режим днес и има ядрено оръжие. Не виждам да го използват. Съществуват и либерални режими, които въпреки това са агресивни. Израел и сега иска война.
- Тревожи ли ви модерният антисемитизъм?
- Това е голям блъф на Израел. В западния свят публичният антисемитизъм вече е изчезнал. Не може да станеш журналист или политик, ако си антисемит. Може да си против исляма, но не и против евреите. Продължава да има антисемитизъм само сред глупавите хора на улицата. Евреите спряха да бъдат враг. Днес в Европа дори се използва думата юдео-християнство – термин, който намирам за много лицемерен. Когато моята леля е била в Аушвиц, тя не е знаела, че живее в юдео-християнска цивилизация.
новинар / Bg History
Интервю на Димитър Николов
20 април 2012
Иран не биха използвали ядрено оръжие
Шломо Занд е преподавател по история в университета в Тел Авив. От години той провокира сънародниците си със своята доста необичайна позиция за ционизма и идентичността на евреите. Според книгата на Шломо Занд „Изобретяването на еврейския народ” днешните евреи не произхождат от древните израилтяни. Историкът разглежда юдаизма като религия, а не като етнос и посочва много примери как различни народи през Средновековието са приемали тази религия, без да произхождат от светите земи. Заради своите идеи Шломо Занд се сблъсква с доста сериозна критика както от страна на израелски учени, така и на крайнодесни групировки. Скандалният професор беше в София за лекция в Софийския университет по покана на Института за литература към БАН и БГкнига.
- Г-н Занд, вашите идеи със сигурност са ви създали много врагове. Страхувате ли се за сигурността си?
- Да, на някои места е опасно за мен, но не навсякъде. По-страшно е в Париж, отколкото в Тел Авив. В Лондон пък например изобщо не се страхувам. Повечето хора, които са настроени срещу мен, са крайнодесни евреи. Те смятат, че аз нямам правото да им казвам, че те не притежават държавата Израел. Това са хора, които живеят в Милано или Париж, но си мислят, че понеже са евреи, Израел е тяхна държава. Според мен Израел принадлежи най-вече на хората, които живеят там – и на евреите, и на арабите.
- Има ли много евреи, които споделят вашите виждания?
- Важно е да се знае, че не всички евреи подкрепят политиката на Израел. Вземете например Ноам Чомски. Повечето хора от еврейски произход, които преподават в американски университети, споделят до голяма степен моите виждания. Така е и във Франция.
- Смятате ли, че вашите книги могат да променят статуквото в Близкия изток?
- Не вярвам, че книгите могат да променят света. В основата на моята книга е идеята, че не съществува еврейска нация. Вече има изградена израелска нация, но не и еврейска. Много е опасно, когато една държава твърди, че е страната на всички евреи по света. Това е все едно България да каже, че е страната на всички православни християни на Балканите. Страхувам се, че идеята, която създаде Израел, може да го унищожи. Защото тя не ни позволява да живеем с другите хора в Близкия изток.
Според мен поне засега трябва да има две държави на територията на Израел. Те обаче не трябва да са еврейска и арабска, а израелска и палестинска и трябва да съществуват заедно в конфедерация.
Моята книга политически не е толкова радикална. Проблемът в нея обаче е, че отричам съществуването на еврейска нация. Ционистите не успяха да създадат такава нация. Литературата, културата и езикът на Израел и до днес са характерни само за Израел, а не за евреите по света. Според мен Израел принадлежи много повече на моите арабски студенти в Тел Авив, отколкото на евреи, които не са израелски граждани.
Аз не вярвам, че евреите са раса. Моята позиция е, че юдаизмът е много важна религия в историята на западния свят, но никога не е съществувала еврейска раса. Това е исторически мит. Легенда е също така, че евреите са били прогонени от Палестина през I век. Повечето от тях са останали там, приели са християнството, а след това и исляма. Съществува много по-голям шанс днешните палестинци да произхождат от древните израилтяни, отколкото днешните евреи като мен. Но дори и наистина да имаше еврейска раса, според мен 2000 години са твърде много време и ние нямаме правото да отидем там и да претендираме за тази земя, избутвайки цял народ от дома му.
В моята втора книга аз твърдя, че юдаизмът няма претенции към тази земя. Това наистина е била свещена земя за нашата религия, но не сме искали да я управляваме. Повечето равини в началото на 20-и век не са били ционисти. Те не са вярвали, че един народ може да притежава свещената земя.
- Виждате ли връзка между ционизма и расизма?
- Има много расизъм в ционизма. Не мога обаче да принизя ционизма и да го нарека чист расизъм. По-добре е да го дефинирам като етноцентричен национализъм. Национализмът по принцип в началото е бил етноцентричен. Днес в западния свят съществува по-скоро един вид граждански национализъм, който обединява хората, живеещи в една държава. Никой във Франция днес не смята, че тя принадлежи на галите и че всички там са произлезли от тях. Германците спряха да вярват, че са арийци. Ционизмът обаче продължава да е етноцентрична философия.
- Има ли паралели между ситуацията в Близкия изток и тази на Балканите през 20-и век?
- На Балканите също го има този вид етнически национализъм. Направо полудявам, като си помисля как изобретяването на нациите на Балканите предизвика такава война в Югославия. Невероятно е как сърбите, хърватите и босненците могат да воюват помежду си. Но всичко е възможно, когато се създават изкуствено нации. Според мен повечето нации са фиктивни. Не всички българи произлизат от едно племе. В историята е имало твърде много миграции, за да остане един народ чист.
Според мен национализмът на Балканите беше потиснат по времето на комунизма и когато системата се смени, той излезе наяве и се прояви в най-грозните си форми. Това показва как етноцентризмът убива хора.
Смятам обаче, че има надежда. Преди 50 години германците и французите не са вярвали, че е възможно границата между тях да изчезне и те да живеят мирно. Техните отношения са били много по-лоши от тези на Балканите. А днес границата вече я няма. В западния свят има много знаци, че национализмът си отива. Според мен тази идеология ще има много по-кратък живот, отколкото религиите например. Концепцията за националност вече е остаряла. Не на Балканите и в Близкия изток, а в Западна Европа – мястото, където е създаден национализмът. Защото той е модерно изобретение. Той е продукт на вестниците и училищата. Преди 500 години, по време на Средновековието, не е имало нации в днешния смисъл на думата. Хората във всяко село са говорели на свой собствен диалект, не са имали образование, даже не са знаели кой управлява страната. Владетелите не са говорели на техния език и единственото, което ги е обединявало, е била религията.
- Какво смятате за назряващия конфликт с Иран?
- Тревожа се много за това. Не искам Иран да създаде ядрено оръжие, но също така не смятам, че Израел има правото да налага своята воля над тази страна.
Много ме дразни това мнение в Израел, че заради преживения от евреите Холокост ние имаме правото днес да се налагаме по този начин. Кисинджър е казал, че ако човек иска да има максимална сигурност, той ще предизвика война.
Израел няма право да иска от Иран да спре ядрената си програма. За да иска такова нещо, моята страна трябва да приеме международна инспекция и на своята ядрена програма. Израел отказва от години да подпише договора за неразпространение на ядрените оръжия.
Според мен Гюнтер Грас е прав да критикува моята страна. Не мисля, че той е антисемит. Той защитава Израел от години. Да го обявим за персона нон грата, това е срам за моята страна.
- А дали иранците биха използвали ядрено оръжие, ако създадат такова?
- Авторитарните режими не винаги са агресивни. Вижте Сталин – най-големия убиец на 20-и век. Във външната си политика той е бил много внимателен. Съветската политика към ядреното оръжие беше много по-отговорна от френската и американската. Моите уважения към САЩ, но те са единствената страна в света, която е използвала ядрено оръжие над мирно население. В Хирошима и Нагазаки повечето японски войници са били на фронта. Бомбите са падали върху жени и деца. Това е било акт на тероризъм.
Макар да не харесвам иранския режим и да вярвам, че той трябва да се промени, смятам, че Ахмадинеджад не би нападнал. Иран е единствената държава в Близкия изток, която през 20-и век не е започвала война. Конфликтът с Ирак беше предизвикан от Саддам с помощта на Запада. Израел също е нападал съседите си. Досега иранците не са нападали никого. Не вярвам, че и сега ще го направят.
Китай е най-силно тоталитарният режим днес и има ядрено оръжие. Не виждам да го използват. Съществуват и либерални режими, които въпреки това са агресивни. Израел и сега иска война.
- Тревожи ли ви модерният антисемитизъм?
- Това е голям блъф на Израел. В западния свят публичният антисемитизъм вече е изчезнал. Не може да станеш журналист или политик, ако си антисемит. Може да си против исляма, но не и против евреите. Продължава да има антисемитизъм само сред глупавите хора на улицата. Евреите спряха да бъдат враг. Днес в Европа дори се използва думата юдео-християнство – термин, който намирам за много лицемерен. Когато моята леля е била в Аушвиц, тя не е знаела, че живее в юдео-християнска цивилизация.
новинар / Bg History
Изобретяването на еврейския народ,Шломо Занд
Параметри
Проуктов номер 978-954-8628-06-8
Издателство БГкнига
Автор Шломо Занд
Търговец БГкнига ЕАД
Височина 210 мм.
Широчина 145 мм.
Страници 540 стр.
Тегло 300 гр.
Твърди корици Не
23.00 лв.
бр.
Описание
Може би книгите, които съчетават в себе си страст и ерудиция – не променят политическите ситуации – но ако можеха да го правят, тази книга би станала повратна точка.
Обзървър
„Все още можем да си затваряме очите за истината. Много гласове ще продължат да настояват, че „еврейският народ” е съществувал в продължение на четири хиляди години, а „Ерец Израел” винаги му е принадлежала. Въпреки че историческите митове, подплътени с голяма доза въображение, успяха да доведат до създаването на израелското общество, днес те са част от силите, пораждащи възможността за неговото унищожение.“
Шломо Занд
Шломо Занд събужда силни емоции с книгата си, определяна като „крайъгълен камък“, „земетресение“ и „основа за бъдещото развитие на Израел“. Оспорвайки най-голямото табу - изконната връзка между Израел и юдаизма, той преначертава основните религиозни и „расови“ граници, които се приемат за даденост във всяка дискусия по тази тема. Повеждайки читателя на пътешествие през един пейзаж от илюзии, които се стреми да разбие, Шломо Занд освобождава сцената за един нов Близък Изток, построен от здравите тухли на истината.
„Изобретяването на еврейския народ“ стана бестселър в Израел и Европа, засягайки една животрептяща тема и предизвиквайки оживени дискусии. Шломо Занд изследва родовите корени на еврейския народ и генетичното му родство със съвременните израилтяни, като поставя въпроса: имат ли основание евреите да смятат себе си за отделна нация на генетично ниво или съществуват убедителни доказателства, които да ги откажат от този мит и да превърнат Израел в една по-отворена държава за целия свят?
Нито една от съвременните нации няма такава разнообразна и влиятелна история като еврейския народ. С въпросите си за съществуването на „вечния” еврейски народ, Занд смело пречупва статуквото на еврейската национална историография. Всички знаят библейската история за изгнанието на евреите по време на римската империя през І век от н. е., което ги принуждава да се разпилеят по целия свят. В своята новаторска, смела и амбициозна книга Шломо Занд показва, че израелският национален мит е „измислен” на определен исторически етап (през ХІХ в.) в Германия, от интелектуалци с еврейски произход. Еврейската интелигенция си поставя за задача да изобрети народ „със задна дата”, в стремежа си да консолидира всички евреи. Занд прецизно анализира официалната версия на историята и запознава читателя със създаването на този национален мит. След прочитането на тази увлекателна книга, дори читателят-скептик би могъл спокойно да си отдъхне – законите на историята не правят изключение за никого.
...
"Говорейки за евреите, ние трябва да правим разлика между религия, раса и култура."
Интервю с професор Шломо Занд за Russia Today.
бгкнига.бг / Bg History
Параметри
Проуктов номер 978-954-8628-06-8
Издателство БГкнига
Автор Шломо Занд
Търговец БГкнига ЕАД
Височина 210 мм.
Широчина 145 мм.
Страници 540 стр.
Тегло 300 гр.
Твърди корици Не
23.00 лв.
бр.
Описание
Може би книгите, които съчетават в себе си страст и ерудиция – не променят политическите ситуации – но ако можеха да го правят, тази книга би станала повратна точка.
Обзървър
„Все още можем да си затваряме очите за истината. Много гласове ще продължат да настояват, че „еврейският народ” е съществувал в продължение на четири хиляди години, а „Ерец Израел” винаги му е принадлежала. Въпреки че историческите митове, подплътени с голяма доза въображение, успяха да доведат до създаването на израелското общество, днес те са част от силите, пораждащи възможността за неговото унищожение.“
Шломо Занд
Шломо Занд събужда силни емоции с книгата си, определяна като „крайъгълен камък“, „земетресение“ и „основа за бъдещото развитие на Израел“. Оспорвайки най-голямото табу - изконната връзка между Израел и юдаизма, той преначертава основните религиозни и „расови“ граници, които се приемат за даденост във всяка дискусия по тази тема. Повеждайки читателя на пътешествие през един пейзаж от илюзии, които се стреми да разбие, Шломо Занд освобождава сцената за един нов Близък Изток, построен от здравите тухли на истината.
„Изобретяването на еврейския народ“ стана бестселър в Израел и Европа, засягайки една животрептяща тема и предизвиквайки оживени дискусии. Шломо Занд изследва родовите корени на еврейския народ и генетичното му родство със съвременните израилтяни, като поставя въпроса: имат ли основание евреите да смятат себе си за отделна нация на генетично ниво или съществуват убедителни доказателства, които да ги откажат от този мит и да превърнат Израел в една по-отворена държава за целия свят?
Нито една от съвременните нации няма такава разнообразна и влиятелна история като еврейския народ. С въпросите си за съществуването на „вечния” еврейски народ, Занд смело пречупва статуквото на еврейската национална историография. Всички знаят библейската история за изгнанието на евреите по време на римската империя през І век от н. е., което ги принуждава да се разпилеят по целия свят. В своята новаторска, смела и амбициозна книга Шломо Занд показва, че израелският национален мит е „измислен” на определен исторически етап (през ХІХ в.) в Германия, от интелектуалци с еврейски произход. Еврейската интелигенция си поставя за задача да изобрети народ „със задна дата”, в стремежа си да консолидира всички евреи. Занд прецизно анализира официалната версия на историята и запознава читателя със създаването на този национален мит. След прочитането на тази увлекателна книга, дори читателят-скептик би могъл спокойно да си отдъхне – законите на историята не правят изключение за никого.
...
"Говорейки за евреите, ние трябва да правим разлика между религия, раса и култура."
Интервю с професор Шломо Занд за Russia Today.
бгкнига.бг / Bg History