Комунистическите партизани са обикновени терористи, били са не повече от 1500
2014-09-08
В България живеят две нации – едните се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, а останалите се опитваме да бъдем българи
Проф. Пламен Цветков, специално за Faktor.bg
Случилото се преди 70 години - на 9-ти септември 1944 г. със сигурност не е никаква народна революция или комунистическо въстание, а е много съмнително и дали е преврат.
Да си припомним накратко събитията: На 5-и септември без никакви морални, политически и други причини Сталин обявява война на България, след като правителството вече е взело решение да скъса с Германия. Реално той напада една държава, която вече е на страната на Обединените нации. Открай време държавата ни е била на пътя на експанзията на Русия към Цариград, Босфора и Дарданелите. Това е единствената причина, поради, която се предприема тази война. В нощта на 8-и срещу 9-и септември, група звенари, активисти на политическия кръг „Звено” нахълтват в министерството на войната и с любезното съдействие на тогавашния военен министър ген. Иван Маринов се самопровъзгласяват за правителство. Любопитното е, че министрите на това правителство на Константин Муравиев, което обявява война на Германия са арестувани чак на 16 септември, когато завършва операцията на Червената армия по окупирането на България.
Подобен оперетен спектакъл се разиграва и в Норвегия през април 1940 г., когато там нахлува германската армия, и едно лице на име Видкун Куинслинг заедно със свои привърженици се самопровъзгласяват за правителство. Не съм открил норвежки или друг историк, който да определя тези събития като преврат. Става просто дума за завладяването на една страна от армията на една тоталитарна система, от един тоталитарен вожд. В случая с Норвегия това е Хитлер, а при България – Сталин. И всеки завоевател си има своите помагачи и посрещачи. Когато провъзгласяват това прословуто правителство на Отечествения фронт, някои от министрите му даже на се знаели, че са получили такива важни постове. Такъв е случаят с хора на Никола Петков, а Петко Стайнов също не е бил наясно дали е министър на външните работи. Това е просто една оперетна история. Фактически става дума за
завладяването на България от армията на един от най-зловещите диктатори
на всички времена в историята на човечеството.
Що се отнася до митовeте за тази дата, за съжаление все още има хора, които честват този оперетен спектакъл, който бележи началото на една трагедия. По заповед от Москва започва да се изтребва офицерският, политическият и духовният елит на страната. Но се намират хора, които приемат това за някакъв празник. До скоро си мислех, че България е държава, в която живеят две нации – едните, които се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско и останалите, които се опитваме да бъдем българи.
Но след като една част от българите продължават да честват с тъпани, зурли, ядене и пиене тази позорна дата, както и избиването на 20 ранени германски войници в един санаториум до село Жабокрек от неколцина комунистически терористи, започнах да си мисля, че всъщност
не сме две нации, а сме разделени на човеци и нечовеци
в една държава. Не може да празнуваш едно събитие, което от всяка гледна точка си е престъпление срещу човечеството. За съжаление това е част от нашия несполучил мирен преход, с цената на който комунистите и кадрите на Държавна сигурност си запазиха влиятелни позиции в обществото до днес. В БСП няма нищо социалистическо, след като тя почита и се клани все още на Ленин и Сталин. Но трябва да напомня, че това е същата комунистическа партия, която е дисциплинирана секция на Комунистическия интернационал, а през 1990 г. се преименува на социалистическа, запазвайки същността си.
Комунистическата пропаганда действа на принципа на Гьобелс, даже много по-ефикасно. Всяка лъжа да се повтаря толкова пъти, докато стане истина. Комунистическите терористи, нарекли се партизани, по мои скромни сметки, до нахлуването на Червената армия у нас не са били повече от 1500 човека. Защото така наречената с гръмкото име Народно-освободителна въстаническа армия всъщност е името на партийната милиция на БКП. Те се делят на бригади, отряди и чети. Една чета е била не повече от 3 – 4 човека, отрядът от 15 – 16, а бригадата от максимум 100 души.
Събирайки всичките им бойни единици, които се знаят по места се получава цифрата 1500. Тя също е малко надута. Тези партизани идват със щиковете на съветската армия и благодарение на службите на Берия. Те са били една петта колона на СССР в България, но след 1944 г. започват да пренаписват историята в духа на Министерството на истината на Оруел. Основната им цел е да посочат, че идването им на власт е закономерно и заслужено.
От тук идват и всичките фантазии, че са продължители на партията на Благоев. Но те реално не са преките предходници на БКП. Защото това, което прави московската агентура след болшевишкия преврат от 1917 г. е да превземе тази партия отвътре. Това е засвидетелствано и документирано. Димитър Благоев изведнъж казва:
"Вие ми съсипахте партията"
Той не е бил съгласен да се влиза в Коминтерна, но някак си го е преглътнал. Но категорично не е бил съгласен да се подчиняват на Москва и да вдигат този метеж от септември 1923 г.
Това е моментът, когато групата на Благоев се превръща в секция на Коминтерна. От там нататък това вече не е партия в истинския смисъл, а дисциплинирано звено в строго централизирания Комунистически интернационал, който е създаден като световна пратия. А целта му е с терористични действия да подготви почвата за съветизацията на целия свят. Това е всъщност и сегашната БСП.
След 9-ти септември 1944 г. всъщност в България се установява марионетен съветски режим, тоест нищо не се прави тук без да се реши и разпореди от Москва. През октомври 1944 г. БКП прави първия си пленум и изведнъж бият тревога – оказва се, че общо членската им маса е доста под 10 хил. човека. И се тръгва към масовизация на партията. Почват да се привличат кадри. Всеки терорист и разбойник, който се е докоснал до пушка се обявява за активен борец и противник на царския режим и т. н.
Едновременно с това се преплита и роднинската връзка. Активисти на партията започват да пробутват свои близки като помагачи, съратници, ятаци и бойни другари, защото усещат, че чрез признаването им за активни борци ще получават привилегии, имунитет от новата власт. Така от небитието се появиха до 1990 г. близо 200 хил. активни борци, а наследниците им се оказаха днешните господари на България.
2014-09-08
В България живеят две нации – едните се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско, а останалите се опитваме да бъдем българи
Проф. Пламен Цветков, специално за Faktor.bg
Случилото се преди 70 години - на 9-ти септември 1944 г. със сигурност не е никаква народна революция или комунистическо въстание, а е много съмнително и дали е преврат.
Да си припомним накратко събитията: На 5-и септември без никакви морални, политически и други причини Сталин обявява война на България, след като правителството вече е взело решение да скъса с Германия. Реално той напада една държава, която вече е на страната на Обединените нации. Открай време държавата ни е била на пътя на експанзията на Русия към Цариград, Босфора и Дарданелите. Това е единствената причина, поради, която се предприема тази война. В нощта на 8-и срещу 9-и септември, група звенари, активисти на политическия кръг „Звено” нахълтват в министерството на войната и с любезното съдействие на тогавашния военен министър ген. Иван Маринов се самопровъзгласяват за правителство. Любопитното е, че министрите на това правителство на Константин Муравиев, което обявява война на Германия са арестувани чак на 16 септември, когато завършва операцията на Червената армия по окупирането на България.
Подобен оперетен спектакъл се разиграва и в Норвегия през април 1940 г., когато там нахлува германската армия, и едно лице на име Видкун Куинслинг заедно със свои привърженици се самопровъзгласяват за правителство. Не съм открил норвежки или друг историк, който да определя тези събития като преврат. Става просто дума за завладяването на една страна от армията на една тоталитарна система, от един тоталитарен вожд. В случая с Норвегия това е Хитлер, а при България – Сталин. И всеки завоевател си има своите помагачи и посрещачи. Когато провъзгласяват това прословуто правителство на Отечествения фронт, някои от министрите му даже на се знаели, че са получили такива важни постове. Такъв е случаят с хора на Никола Петков, а Петко Стайнов също не е бил наясно дали е министър на външните работи. Това е просто една оперетна история. Фактически става дума за
завладяването на България от армията на един от най-зловещите диктатори
на всички времена в историята на човечеството.
Що се отнася до митовeте за тази дата, за съжаление все още има хора, които честват този оперетен спектакъл, който бележи началото на една трагедия. По заповед от Москва започва да се изтребва офицерският, политическият и духовният елит на страната. Но се намират хора, които приемат това за някакъв празник. До скоро си мислех, че България е държава, в която живеят две нации – едните, които се подчиняват подсъзнателно на всичко руско и съветско и останалите, които се опитваме да бъдем българи.
Но след като една част от българите продължават да честват с тъпани, зурли, ядене и пиене тази позорна дата, както и избиването на 20 ранени германски войници в един санаториум до село Жабокрек от неколцина комунистически терористи, започнах да си мисля, че всъщност
не сме две нации, а сме разделени на човеци и нечовеци
в една държава. Не може да празнуваш едно събитие, което от всяка гледна точка си е престъпление срещу човечеството. За съжаление това е част от нашия несполучил мирен преход, с цената на който комунистите и кадрите на Държавна сигурност си запазиха влиятелни позиции в обществото до днес. В БСП няма нищо социалистическо, след като тя почита и се клани все още на Ленин и Сталин. Но трябва да напомня, че това е същата комунистическа партия, която е дисциплинирана секция на Комунистическия интернационал, а през 1990 г. се преименува на социалистическа, запазвайки същността си.
Комунистическата пропаганда действа на принципа на Гьобелс, даже много по-ефикасно. Всяка лъжа да се повтаря толкова пъти, докато стане истина. Комунистическите терористи, нарекли се партизани, по мои скромни сметки, до нахлуването на Червената армия у нас не са били повече от 1500 човека. Защото така наречената с гръмкото име Народно-освободителна въстаническа армия всъщност е името на партийната милиция на БКП. Те се делят на бригади, отряди и чети. Една чета е била не повече от 3 – 4 човека, отрядът от 15 – 16, а бригадата от максимум 100 души.
Събирайки всичките им бойни единици, които се знаят по места се получава цифрата 1500. Тя също е малко надута. Тези партизани идват със щиковете на съветската армия и благодарение на службите на Берия. Те са били една петта колона на СССР в България, но след 1944 г. започват да пренаписват историята в духа на Министерството на истината на Оруел. Основната им цел е да посочат, че идването им на власт е закономерно и заслужено.
От тук идват и всичките фантазии, че са продължители на партията на Благоев. Но те реално не са преките предходници на БКП. Защото това, което прави московската агентура след болшевишкия преврат от 1917 г. е да превземе тази партия отвътре. Това е засвидетелствано и документирано. Димитър Благоев изведнъж казва:
"Вие ми съсипахте партията"
Той не е бил съгласен да се влиза в Коминтерна, но някак си го е преглътнал. Но категорично не е бил съгласен да се подчиняват на Москва и да вдигат този метеж от септември 1923 г.
Това е моментът, когато групата на Благоев се превръща в секция на Коминтерна. От там нататък това вече не е партия в истинския смисъл, а дисциплинирано звено в строго централизирания Комунистически интернационал, който е създаден като световна пратия. А целта му е с терористични действия да подготви почвата за съветизацията на целия свят. Това е всъщност и сегашната БСП.
След 9-ти септември 1944 г. всъщност в България се установява марионетен съветски режим, тоест нищо не се прави тук без да се реши и разпореди от Москва. През октомври 1944 г. БКП прави първия си пленум и изведнъж бият тревога – оказва се, че общо членската им маса е доста под 10 хил. човека. И се тръгва към масовизация на партията. Почват да се привличат кадри. Всеки терорист и разбойник, който се е докоснал до пушка се обявява за активен борец и противник на царския режим и т. н.
Едновременно с това се преплита и роднинската връзка. Активисти на партията започват да пробутват свои близки като помагачи, съратници, ятаци и бойни другари, защото усещат, че чрез признаването им за активни борци ще получават привилегии, имунитет от новата власт. Така от небитието се появиха до 1990 г. близо 200 хил. активни борци, а наследниците им се оказаха днешните господари на България.
De Profundis: Начинът да превърнем европейското си бъдеще в европейско минало
10/09/14
Може да се окаже, че ние самите, чрез поредното комунистическо или марионетно правителство изобщо, доброволно и от братска любов към Русия ще си причиним всичко, което Кремъл поиска от нас – а тогава НАТО от кого да ни защитава Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
1. Светлата дата 9 септември
9 септември е светла историческа дата, която доведе до коренен обрат в развитието на България – каза онзи ден комунистическият шеф Михаил Миков пред поредното сборище на престъпната си партия.
Да, прав е, че доведе до коренен обрат.
Обаче в манипулативната си риторика комунистите винаги стигат само до тук, до средата на истината – и никога не казват, че обратът беше към по-лошо, че датата е светла като вътрешността на черната дупка, в която тогава страната бе вкарана и от която още не може да се измъкне.
Този човек очевидно мисли с крака си. Или с някоя друга част от тялото, още по-изтръпнала, отколкото крака му, от постоянната употреба на водка с бира.
Отдавна е известно, че подобни комбинации не прощават. И имам предвид не само водката с бира, но и тази на руския империализъм плюс българската простотия, която взе властта на славния 9 септември преди 70 години и, мутирайки, продължава да ни управлява до днес.
На всичкото отгоре Миков произнесе въпросната си знаменита реч на светлата дата 7 септември – рождения ден на комунистическия престъпник Тодор Живков. И ден, в който сатрапите на българската комунистическа Държавна сигурност убиха в Лондон писателя Георги Марков.
Поне пред паметта на този човек, истинска съвест на нацията, за чието убийство са виновни, да бяха изпитали малко срам сегашните уж социалисти.
Не, естествено.
„Имаме историческият дълг да носим във времето каузата на една справедлива, свободна и социална България” - продължава председателят Миков да каканиже. Той лъже и знае, че лъже. Онази част от слушателите му, която не страда от крайно тежка склероза, също знае, че той лъже. И той знае, че те знаят, че той…..Но надлъгването помежду им продължава.
По някакъв начин, неведом за мен, но явно естествен за тях, в главите на нашенските комунисти продължават да стават божествени трансформации. Само така мога да си обясня факта, че след всеки провал, с който съсипват страната, у тях тутакси започват да се вихрят видения как постигат нови изборни победи и получават отново властта, с което донасят нови успехи и просперитет…..
Всеизвестно е, че луд умора няма. Но понякога, като гледам и слушам някое комунистическо сборище, имам чувството, че се намирам в извратена умствена скотобойна, без да съм си сложил розови очила, каквито задължително носят скотовете в нея, за да не се плашат от самите себе си.
2. Руска му работа
Освен страшни, руснаците са и смешни.
Онзи ден премиерът Медведев, малка матрьошка, извадена от голямата матрьошка с лика на Путин, каза, че ако Западът туй-онуй със санкциите, то Русия пък ще затвори въздуха за западните авиокомпании. Те ще трябва да заобикалят тази необятна страна, което ще им донесе огромни загуби и съответните фалити. Тоест, той разви прочутата вече кремълска теза, че всеки опит да бъде наказана Русия за злото, което твори около себе си, се връща като бумеранг и има лош ефект предимно върху онзи, който прави опита за наказание.
Горкият глупак – както казваше Колдуел.
Това изказване е толкова нелепа храна за наивни мозъци, че направо ме е срам да го коментирам. Но все пак ще го направя, защото кагебистките лъжи трябва да бъдат опровергавани всеки път, щом бъдат изречени. Това е единственото лекарство срещу онази вавилонска блудница - гьобелсовата пропаганда, която, след като някога обслужи орално Хитлер, сега обслужва и Путин.
Първо, ако руснаците затворят въздушното си пространство за международни полети, то съответно и всички останали държави ще затворят своите въздушни пространства за руски самолети. Така от едната страна на уравнението икономическите загуби ще бъдат разпръснати от Ванкувър, през Мелбърн до Вегас, а от другата ще се концентрират в Москва. Така че познайте от три пъти за кого ударът ще е по-силен.
Второ, със затваряне на въздушното си пространство, Москва допълнително ще загуби стотици милиони долари, които сега получава от обслужването на транзитните полети и от летищните такси.
Трето, ще намалее потокът туристи и бизнесмени към Русия. Колко ще бъдат руските загуби от това в дългосрочен план, дори умникът Медведев не може да сметне, няма толкова голям електронен екран, който да побере числото с всичките му нули.
Четвърто, ще намалеят, разбира се, и пътуванията на руските граждани извън страната. Да, има известно притеснение в случая дали това не нарушава техните човешки права, но това притеснение е сред нас, западняците. Иначе забраната за пътуване е част от генома на самите руснаци, едно от онези достижения на великата руска история и култура, заради които те смятат, че са висша раса и имат право да владеят света.
От друга страна - да, Медведев и други кремълски умници може би си правят сметката, че ако руските хора не излизат навън, то и руските рубли също ще си останат в Русия, няма да изтичат подир съблазните на западналия Запад. Но какво пък ще прави Русия с тези хартийки, освен да призове гражданите си да се замерят с тях, вместо с куршуми, в последвалата гражданска война, не е много ясно.
Не искам да продължавам с пето, шесто и седмо. Само ще кажа, че всеки път, когато ние, българите, констатираме за себе си, че сме прости, трябва само да погледнем какви ги мислят и вършат руснаците и настроението ни веднага ще се оправи.
Друг е въпросът дали е добре за здравето ни точно с тях да се сравняваме.
3. Чуденето на чудещите се не е добро за здравето на самите чудещи се
Освен заради българските комунисти и руските империалисти, тези дни много ми стана смешно и тъжно заради действията на нашите политически асове в Брюксел. Те първо взеха решение да продължат и задълбочат санкциите срещу Русия, а после измислиха простотията да не прилагат решението веднага, защото на хоризонта се било появило някакво си примирие в Украйна. И въпреки, че въпросното примирие се разпадна още преди да е започнало да действа както трябва.
Не знам колко пъти още Путин трябва нагло и арогантно да излъже Запада, за да се наместят някои умствени чаркове в главите на общите ни европейски политици и да станат решенията им адекватни на ситуацията.
За всеки средно интелигентен човек е ясно, че в стратегията на Кремъл за постигане на руските цели в Украйна това примирие е тактическо - стъпка назад, за да се направят две напред. Пък и, доколкото виждам, стъпката всъщност не е назад, а на място или дори мъ-ъ-ъничко напред. Защото, след като руснаците вече пряко вкараха войски в Украйна и почти създадоха онзи сухопътен коридор до Крим, който им е необходим, примирието един вид узаконява това положение. Ако последват преговори, то Кремъл, чрез устата на руските сепаратисти и терористи в Украйна, ще ги започне от силни позиции. Така че в общата картина всъщност чрез примирието руснаците само спряха за момент да се огледат, ослушат и прецизират бъдещите си действия - май самите те бяха изненадани колко лесно всичко дотук им се получи.
И би трябвало най-накрая Брюксел да се сети, че щом Русия, след дълги кандърми досега, все пак склони на примирие, то значи или общият поток на вече наложените западни санкции започва да дава резултат, или някоя от току-що предвидените санкции представлява пряка и твърде голяма заплаха за кремълската мафия, та тя има нужда от време, за да реши как да се противопостави.
И в двата случая обаче Европа не трябваше да се спира със санкциите, дори за малко, а да ги разширява и задълбочава непрекъснато.
И в същото време някой в НАТО трябва да каже ясно на България, че страната не може да се изсулва от отговорностите си всеки път, колчем стане дума за общата европейска сигурност, основна заплаха за която винаги е била, е и ще бъде Русия. Няма значение кой е на власт там, независимо от овчите кожи, с които един или друг руски император понякога се покрива, за да не му стърчат вълчите уши, Русия си остава налудничава, шизофренична империя. Тя по природа не понася нормалния, демократичен дух на Запада, макар че в същото време неистово иска да се възползва от материалните достижения и блага на същия този Запад.
И единственият начин, по който си представя, че може да стане това, е като ги завоюва или открадне.
Така че в нашия случай принципът е прост:
ако България сега не защитава НАТО, НАТО утре няма да защитава България
Впрочем, дали вече не виждаме намек за подобно развитие с факта, че новите мобилни сили на алианса имат ангажимент да защитават срещу руската агресия уязвимите страни от Румъния на юг до Балтика на север. Но не и не по-малко уязвимата България.
Ще ви кажа защо. НАТО добре знае, че тук руснаците дори няма да си правят труда да изпращат нелепите си зелени човечета. Ние самите, чрез някое комунистическо правителство утре или чрез поредното ни марионетно правителство изобщо, доброволно и от братска любов към Русия ще си причиним всичко най-гадно, което Кремъл поиска от нас. И така ще превърнем европейското си бъдеще в европейско минало.
А след като сами го правим, то НАТО от кого да ни защитава?
10/09/14
Може да се окаже, че ние самите, чрез поредното комунистическо или марионетно правителство изобщо, доброволно и от братска любов към Русия ще си причиним всичко, което Кремъл поиска от нас – а тогава НАТО от кого да ни защитава Пламен Асенов, специално за Faktor.bg
1. Светлата дата 9 септември
9 септември е светла историческа дата, която доведе до коренен обрат в развитието на България – каза онзи ден комунистическият шеф Михаил Миков пред поредното сборище на престъпната си партия.
Да, прав е, че доведе до коренен обрат.
Обаче в манипулативната си риторика комунистите винаги стигат само до тук, до средата на истината – и никога не казват, че обратът беше към по-лошо, че датата е светла като вътрешността на черната дупка, в която тогава страната бе вкарана и от която още не може да се измъкне.
Този човек очевидно мисли с крака си. Или с някоя друга част от тялото, още по-изтръпнала, отколкото крака му, от постоянната употреба на водка с бира.
Отдавна е известно, че подобни комбинации не прощават. И имам предвид не само водката с бира, но и тази на руския империализъм плюс българската простотия, която взе властта на славния 9 септември преди 70 години и, мутирайки, продължава да ни управлява до днес.
На всичкото отгоре Миков произнесе въпросната си знаменита реч на светлата дата 7 септември – рождения ден на комунистическия престъпник Тодор Живков. И ден, в който сатрапите на българската комунистическа Държавна сигурност убиха в Лондон писателя Георги Марков.
Поне пред паметта на този човек, истинска съвест на нацията, за чието убийство са виновни, да бяха изпитали малко срам сегашните уж социалисти.
Не, естествено.
„Имаме историческият дълг да носим във времето каузата на една справедлива, свободна и социална България” - продължава председателят Миков да каканиже. Той лъже и знае, че лъже. Онази част от слушателите му, която не страда от крайно тежка склероза, също знае, че той лъже. И той знае, че те знаят, че той…..Но надлъгването помежду им продължава.
По някакъв начин, неведом за мен, но явно естествен за тях, в главите на нашенските комунисти продължават да стават божествени трансформации. Само така мога да си обясня факта, че след всеки провал, с който съсипват страната, у тях тутакси започват да се вихрят видения как постигат нови изборни победи и получават отново властта, с което донасят нови успехи и просперитет…..
Всеизвестно е, че луд умора няма. Но понякога, като гледам и слушам някое комунистическо сборище, имам чувството, че се намирам в извратена умствена скотобойна, без да съм си сложил розови очила, каквито задължително носят скотовете в нея, за да не се плашат от самите себе си.
2. Руска му работа
Освен страшни, руснаците са и смешни.
Онзи ден премиерът Медведев, малка матрьошка, извадена от голямата матрьошка с лика на Путин, каза, че ако Западът туй-онуй със санкциите, то Русия пък ще затвори въздуха за западните авиокомпании. Те ще трябва да заобикалят тази необятна страна, което ще им донесе огромни загуби и съответните фалити. Тоест, той разви прочутата вече кремълска теза, че всеки опит да бъде наказана Русия за злото, което твори около себе си, се връща като бумеранг и има лош ефект предимно върху онзи, който прави опита за наказание.
Горкият глупак – както казваше Колдуел.
Това изказване е толкова нелепа храна за наивни мозъци, че направо ме е срам да го коментирам. Но все пак ще го направя, защото кагебистките лъжи трябва да бъдат опровергавани всеки път, щом бъдат изречени. Това е единственото лекарство срещу онази вавилонска блудница - гьобелсовата пропаганда, която, след като някога обслужи орално Хитлер, сега обслужва и Путин.
Първо, ако руснаците затворят въздушното си пространство за международни полети, то съответно и всички останали държави ще затворят своите въздушни пространства за руски самолети. Така от едната страна на уравнението икономическите загуби ще бъдат разпръснати от Ванкувър, през Мелбърн до Вегас, а от другата ще се концентрират в Москва. Така че познайте от три пъти за кого ударът ще е по-силен.
Второ, със затваряне на въздушното си пространство, Москва допълнително ще загуби стотици милиони долари, които сега получава от обслужването на транзитните полети и от летищните такси.
Трето, ще намалее потокът туристи и бизнесмени към Русия. Колко ще бъдат руските загуби от това в дългосрочен план, дори умникът Медведев не може да сметне, няма толкова голям електронен екран, който да побере числото с всичките му нули.
Четвърто, ще намалеят, разбира се, и пътуванията на руските граждани извън страната. Да, има известно притеснение в случая дали това не нарушава техните човешки права, но това притеснение е сред нас, западняците. Иначе забраната за пътуване е част от генома на самите руснаци, едно от онези достижения на великата руска история и култура, заради които те смятат, че са висша раса и имат право да владеят света.
От друга страна - да, Медведев и други кремълски умници може би си правят сметката, че ако руските хора не излизат навън, то и руските рубли също ще си останат в Русия, няма да изтичат подир съблазните на западналия Запад. Но какво пък ще прави Русия с тези хартийки, освен да призове гражданите си да се замерят с тях, вместо с куршуми, в последвалата гражданска война, не е много ясно.
Не искам да продължавам с пето, шесто и седмо. Само ще кажа, че всеки път, когато ние, българите, констатираме за себе си, че сме прости, трябва само да погледнем какви ги мислят и вършат руснаците и настроението ни веднага ще се оправи.
Друг е въпросът дали е добре за здравето ни точно с тях да се сравняваме.
3. Чуденето на чудещите се не е добро за здравето на самите чудещи се
Освен заради българските комунисти и руските империалисти, тези дни много ми стана смешно и тъжно заради действията на нашите политически асове в Брюксел. Те първо взеха решение да продължат и задълбочат санкциите срещу Русия, а после измислиха простотията да не прилагат решението веднага, защото на хоризонта се било появило някакво си примирие в Украйна. И въпреки, че въпросното примирие се разпадна още преди да е започнало да действа както трябва.
Не знам колко пъти още Путин трябва нагло и арогантно да излъже Запада, за да се наместят някои умствени чаркове в главите на общите ни европейски политици и да станат решенията им адекватни на ситуацията.
За всеки средно интелигентен човек е ясно, че в стратегията на Кремъл за постигане на руските цели в Украйна това примирие е тактическо - стъпка назад, за да се направят две напред. Пък и, доколкото виждам, стъпката всъщност не е назад, а на място или дори мъ-ъ-ъничко напред. Защото, след като руснаците вече пряко вкараха войски в Украйна и почти създадоха онзи сухопътен коридор до Крим, който им е необходим, примирието един вид узаконява това положение. Ако последват преговори, то Кремъл, чрез устата на руските сепаратисти и терористи в Украйна, ще ги започне от силни позиции. Така че в общата картина всъщност чрез примирието руснаците само спряха за момент да се огледат, ослушат и прецизират бъдещите си действия - май самите те бяха изненадани колко лесно всичко дотук им се получи.
И би трябвало най-накрая Брюксел да се сети, че щом Русия, след дълги кандърми досега, все пак склони на примирие, то значи или общият поток на вече наложените западни санкции започва да дава резултат, или някоя от току-що предвидените санкции представлява пряка и твърде голяма заплаха за кремълската мафия, та тя има нужда от време, за да реши как да се противопостави.
И в двата случая обаче Европа не трябваше да се спира със санкциите, дори за малко, а да ги разширява и задълбочава непрекъснато.
И в същото време някой в НАТО трябва да каже ясно на България, че страната не може да се изсулва от отговорностите си всеки път, колчем стане дума за общата европейска сигурност, основна заплаха за която винаги е била, е и ще бъде Русия. Няма значение кой е на власт там, независимо от овчите кожи, с които един или друг руски император понякога се покрива, за да не му стърчат вълчите уши, Русия си остава налудничава, шизофренична империя. Тя по природа не понася нормалния, демократичен дух на Запада, макар че в същото време неистово иска да се възползва от материалните достижения и блага на същия този Запад.
И единственият начин, по който си представя, че може да стане това, е като ги завоюва или открадне.
Така че в нашия случай принципът е прост:
ако България сега не защитава НАТО, НАТО утре няма да защитава България
Впрочем, дали вече не виждаме намек за подобно развитие с факта, че новите мобилни сили на алианса имат ангажимент да защитават срещу руската агресия уязвимите страни от Румъния на юг до Балтика на север. Но не и не по-малко уязвимата България.
Ще ви кажа защо. НАТО добре знае, че тук руснаците дори няма да си правят труда да изпращат нелепите си зелени човечета. Ние самите, чрез някое комунистическо правителство утре или чрез поредното ни марионетно правителство изобщо, доброволно и от братска любов към Русия ще си причиним всичко най-гадно, което Кремъл поиска от нас. И така ще превърнем европейското си бъдеще в европейско минало.
А след като сами го правим, то НАТО от кого да ни защитава?
9 септември - преврат или освобождение
09/09/14
Днес се навършват 70 години от преврата на девети септември 1944 година.
До 1958 г. датата се отбелязва като “денят на въоръженото антифашистко въстание”.
После в продължение на повече от 30 години тя е “повишена” в “начало на социалистическата революция в България”. А след 10 ноември 1989 г. най-често за нея се говори като за “ден на комунистическия преврат”.
Благодарение на окупационната съветска армия военни части свалят правителството на Константин Муравиев и на власт идва Отечествения фронт.
Още в първите дни бойни групи на комунистическата партия започва саморазправа със своите политически опоненти и представители на интелигенцията.
По неофициални данни без съд и присъда са избити между 20 000 и 40 000 души. Незаконният Народен съд произнася 2618 смъртни присъди.
Сред първите разстреляни са тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, който е брат на покойния цар Борис ІІІ, бившият министър-председател проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. На смърт са осъдени девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници.
Така на практика комунистическата партия унищожава политическия, икономическия и културния елит на България.
Народният съд произнася 1226 доживотни присъди.
946 души са осъдени на 15 години затвор. Голям брой от тях обаче умират непосредствено след произнасянето на присъдите от побой и изтезания в затворите. За сравнение на Нюрнбергският процес, който изправя пред съда ръководителите на нацистка германия на смърт са осъдени 12 души, а трима са осъдени на доживотен затвор.
След деветосептемврийският преврат в България се установява сталинистки режим, който откъсва за 45 години страната от европейските демокрации.
Тоталитарната власт изгражда десетки концлагери, в които комунистическата партия изпраща своите опоненти. Близо 300 000 българи намират смъртта си по време на режима, подчинил България на волята на Съветския съюз.
Ликвидирането и подмяната на държавната власт в България на 9-ти септември 1944 година се оценява различно от българските историци.
По понятни политически съображения и пристрастия, някои твърдят, че е било общонародно въстание, други че е била социалистическа революция.
Истината е, че това е въоръжен, насилствен и кървав преврат, извършен от комунистическата партия, а подмяната на властта – чрез репресиите на ДС.
Печалният Девети септември
Истината за случилото се по време на комунизма, установил се в България през 1944, е изкривявана по всички линии. Това изкривяване продължава и днес. Продължава и лутането на българина. И преди, и сега той е нещастен.
Резултатите от едно съвместно изследване на Нов български университет в София и Американския университет в Благоевград от миналата година сочат, че само три процента от анкетираните българи, сред които има представители на всички етноси, определят комунизма като най-значимото събитие в историята на страната. Едва шест процента определят като значими исторически личности предводителите на комунистическия режим. Около осем процента пък са съгласни с тезата, че събитията от времето на комунизма са напълно достойни за отбелязване. В това отношение по-специално място заемат хората от турското малцинство и българомохамеданите, 15 на сто от които определят Възродителния процес като най-важното събитие в техния живот.
Колективната българска амнезия
"Горепосочените резултати обаче съвсем не бива да бъдат смятани за някаква положителна промяна в мисленето на голяма част от българите", убедена е проф. Келбечева. "В случая става дума за една удобна за мнозинството колективна амнезия – феномен, добре описан от изтъкнатия френски историк Пиер Нора. Донякъде той е обусловен от особеностите на човешката памет да помни преди всичко доброто и да оставя злото на заден план. Големият въпрос в случая е обаче какво му беше доброто на социализма. Неговите апологети говорят за усещане за равенство посредством пълните стомаси и някаква социална сигурност. Но дали натъпканите със соя кренвирши, шоколад и кайма могат да заменят отнетата свобода и изолацията от света? В икономически план пък социализмът е по-голям провал дори и в сравнение с политическата нищета на диктатурата. Страната изостана фатално не само от водещите държави, но и от съседите си. Ще посоча само трите фалита на плановата икономика, "подаряването" на вече отмъкнатите от Москва по време на следвоенната окупация десетки тонове български златен резерв и огромния за размерите на българската икономика външен дълг, който връщаме вече 23 години, а ще го връщат и нашите внуци. През 1964 година на засекретено заседание на Секретариата на Политбюро на БКП, в навечерието на поредния фалит всички данни за макроикономическата рамка на НРБ - показателите за растежа, задлъжнялостта, съветските помощи, бюджетният дефицит и инфлацията - са обявени за абсолютна държавна тайна от най-висок порядък. Тези, които дръзнат да извадят истината за потъващата икономика на публичен показ, са заплашени с жестоки преследвания", припомня проф. Евелина Келбечева.
Това, че участниците в изследването определят 25 пъти по-често като най-значими за България събитията около Възраждането и Освобождението – т.е. преди 100-150 години, а пропускат пряко засегналата живота на повечето от тях диктатура, говори убедително за настъпилата амнезия около датата 9 септември 1944 година и последвалата я черна дупка в българската история,
Неотслабващата хватка на комунизма
Това изкривяване продължава вече 24 години. Точно толкова продължава и лутането на българите - и тогава, и днес те са нещастни. В тази връзка бившият шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев си спомня: "В началото на промените през 1989 година вярвах, че българите ще се почувстват свободни и след 45 години лутане в пустинята на безвремието ще се почувстват щастливи в собствената си страна. Оказва се, че съм бил голям оптимист, след като на 24-та година от промяната отново сме свидетели на същите протести, които ознаменуваха падането на Живков."
Според него, причината за самоубийственото движение в кръг е продължаващата зависимост на българските политически елити от Кремъл. "Шестима от премиерите на България след 9 септември 1944 година са били и граждани на Съветския съюз. От познанието на документите в архивите нямам съмнения, че откараните в Москва досиета на сътрудниците на българската политическа полиция и днес се използват за активиране на агентурата на Кремъл. Неслучайно първата длъжност на Тодор Живков след девети септември е била в архива на Софийската полиция, където той явно е търсил злепоставящи го документи. Имам подобни съмнения и за съветския възпитаник и член на Политбюро Димитър Станишев, чийто син все по-настойчиво ни уверява, че ще рестартира руските енергийни проекти в България независимо от цената, която ще трябва да платим", твърди Методи Андреев.
09/09/14
Днес се навършват 70 години от преврата на девети септември 1944 година.
До 1958 г. датата се отбелязва като “денят на въоръженото антифашистко въстание”.
После в продължение на повече от 30 години тя е “повишена” в “начало на социалистическата революция в България”. А след 10 ноември 1989 г. най-често за нея се говори като за “ден на комунистическия преврат”.
Благодарение на окупационната съветска армия военни части свалят правителството на Константин Муравиев и на власт идва Отечествения фронт.
Още в първите дни бойни групи на комунистическата партия започва саморазправа със своите политически опоненти и представители на интелигенцията.
По неофициални данни без съд и присъда са избити между 20 000 и 40 000 души. Незаконният Народен съд произнася 2618 смъртни присъди.
Сред първите разстреляни са тримата регенти на малолетния Симеон ІІ – княз Кирил Преславски, който е брат на покойния цар Борис ІІІ, бившият министър-председател проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов. На смърт са осъдени девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници.
Така на практика комунистическата партия унищожава политическия, икономическия и културния елит на България.
Народният съд произнася 1226 доживотни присъди.
946 души са осъдени на 15 години затвор. Голям брой от тях обаче умират непосредствено след произнасянето на присъдите от побой и изтезания в затворите. За сравнение на Нюрнбергският процес, който изправя пред съда ръководителите на нацистка германия на смърт са осъдени 12 души, а трима са осъдени на доживотен затвор.
След деветосептемврийският преврат в България се установява сталинистки режим, който откъсва за 45 години страната от европейските демокрации.
Тоталитарната власт изгражда десетки концлагери, в които комунистическата партия изпраща своите опоненти. Близо 300 000 българи намират смъртта си по време на режима, подчинил България на волята на Съветския съюз.
Ликвидирането и подмяната на държавната власт в България на 9-ти септември 1944 година се оценява различно от българските историци.
По понятни политически съображения и пристрастия, някои твърдят, че е било общонародно въстание, други че е била социалистическа революция.
Истината е, че това е въоръжен, насилствен и кървав преврат, извършен от комунистическата партия, а подмяната на властта – чрез репресиите на ДС.
Печалният Девети септември
Истината за случилото се по време на комунизма, установил се в България през 1944, е изкривявана по всички линии. Това изкривяване продължава и днес. Продължава и лутането на българина. И преди, и сега той е нещастен.
Резултатите от едно съвместно изследване на Нов български университет в София и Американския университет в Благоевград от миналата година сочат, че само три процента от анкетираните българи, сред които има представители на всички етноси, определят комунизма като най-значимото събитие в историята на страната. Едва шест процента определят като значими исторически личности предводителите на комунистическия режим. Около осем процента пък са съгласни с тезата, че събитията от времето на комунизма са напълно достойни за отбелязване. В това отношение по-специално място заемат хората от турското малцинство и българомохамеданите, 15 на сто от които определят Възродителния процес като най-важното събитие в техния живот.
Колективната българска амнезия
"Горепосочените резултати обаче съвсем не бива да бъдат смятани за някаква положителна промяна в мисленето на голяма част от българите", убедена е проф. Келбечева. "В случая става дума за една удобна за мнозинството колективна амнезия – феномен, добре описан от изтъкнатия френски историк Пиер Нора. Донякъде той е обусловен от особеностите на човешката памет да помни преди всичко доброто и да оставя злото на заден план. Големият въпрос в случая е обаче какво му беше доброто на социализма. Неговите апологети говорят за усещане за равенство посредством пълните стомаси и някаква социална сигурност. Но дали натъпканите със соя кренвирши, шоколад и кайма могат да заменят отнетата свобода и изолацията от света? В икономически план пък социализмът е по-голям провал дори и в сравнение с политическата нищета на диктатурата. Страната изостана фатално не само от водещите държави, но и от съседите си. Ще посоча само трите фалита на плановата икономика, "подаряването" на вече отмъкнатите от Москва по време на следвоенната окупация десетки тонове български златен резерв и огромния за размерите на българската икономика външен дълг, който връщаме вече 23 години, а ще го връщат и нашите внуци. През 1964 година на засекретено заседание на Секретариата на Политбюро на БКП, в навечерието на поредния фалит всички данни за макроикономическата рамка на НРБ - показателите за растежа, задлъжнялостта, съветските помощи, бюджетният дефицит и инфлацията - са обявени за абсолютна държавна тайна от най-висок порядък. Тези, които дръзнат да извадят истината за потъващата икономика на публичен показ, са заплашени с жестоки преследвания", припомня проф. Евелина Келбечева.
Това, че участниците в изследването определят 25 пъти по-често като най-значими за България събитията около Възраждането и Освобождението – т.е. преди 100-150 години, а пропускат пряко засегналата живота на повечето от тях диктатура, говори убедително за настъпилата амнезия около датата 9 септември 1944 година и последвалата я черна дупка в българската история,
Неотслабващата хватка на комунизма
Това изкривяване продължава вече 24 години. Точно толкова продължава и лутането на българите - и тогава, и днес те са нещастни. В тази връзка бившият шеф на Комисията по досиетата Методи Андреев си спомня: "В началото на промените през 1989 година вярвах, че българите ще се почувстват свободни и след 45 години лутане в пустинята на безвремието ще се почувстват щастливи в собствената си страна. Оказва се, че съм бил голям оптимист, след като на 24-та година от промяната отново сме свидетели на същите протести, които ознаменуваха падането на Живков."
Според него, причината за самоубийственото движение в кръг е продължаващата зависимост на българските политически елити от Кремъл. "Шестима от премиерите на България след 9 септември 1944 година са били и граждани на Съветския съюз. От познанието на документите в архивите нямам съмнения, че откараните в Москва досиета на сътрудниците на българската политическа полиция и днес се използват за активиране на агентурата на Кремъл. Неслучайно първата длъжност на Тодор Живков след девети септември е била в архива на Софийската полиция, където той явно е търсил злепоставящи го документи. Имам подобни съмнения и за съветския възпитаник и член на Политбюро Димитър Станишев, чийто син все по-настойчиво ни уверява, че ще рестартира руските енергийни проекти в България независимо от цената, която ще трябва да платим", твърди Методи Андреев.